От момента, в който извикаха Бат в кабинета на Вероника Харт и го обвиниха в предателство срещу ЦРУ, той се вцепени. Сега не изпитваше нищо към себе си. Враждебността му към Харт се превърна в съжаление. Или може би, помисли си, съжаляваше себе си. Като някакъв новак стъпи в мечи капан. Повярва на хора, на които не биваше да се вярва. Лавал и Холидей щяха да получат своето, той изобщо не се съмняваше в това. Изпълнен с отвращение към себе си, започна своята дълга пиянска нощ.
Едва на следващата сутрин, когато се събуди с ужасяващ махмурлук, Бат осъзна, че има нещо, което може да направи по въпроса. Обмисляше го известно време, докато гълташе аспирини, за да тушира пулсиращата болка в главата си.
Тъкмо тогава планът започна да се оформя и постепенно разцъфна като цвете на слънчевите лъчи. Той щеше да отмъсти за унижението, на което Лавал и Кендъл го бяха подложили. А най-хубавото беше, че ако тайният план сполучеше, ако успееше да ги срази, щеше да си върне кариерата, която сега беше на изкуствено дишане.
Седнал зад волана на кола под наем, профуча по улицата, заобикаляща Пентагона, като беше нащрек за генерал Кендъл. Бат беше достатъчно предпазлив и знаеше, че е по-добре да не тръгва след Лавал, който беше твърде умен, за да допусне грешка. Не можеше да се твърди същото за генерала. Бат научи едно от неуспешното си съдружие с двамата — че Кендъл е слабото звено. Беше прекалено обвързан с Лавал, прекалено сервилен в отношението си. Имаше нужда някой да му казва какво да прави. Тъкмо заради желанието да угодят слугите ставаха уязвими. Допускаха грешки, каквито господарите им не правеха.
Бат внезапно видя живота така, както може би го виждаше Борн. Знаеше каква работа беше вършил Борн за Мартин Линдрос в Рейкявик и как се беше изложил на опасност, за да намери Линдрос и да го върне у дома. Но както повечето от бившите си колеги, Бат удобно беше отхвърлял действията на Борн, приписваше успехите му на случайно стечение на обстоятелствата и избираше да се придържа към общото мнение, че Борн е неконтролируем параноик и трябва да бъде спрян, преди да извърши някоя отвратителна постъпка, която ще опозори ЦРУ. И все пак хората в ЦРУ не изпитваха угризения, че го използват, когато всичко друго се провали, и го принуждаваха да бъде тяхна пионка. Но поне той, Бат не беше ничия пионка.
Видя генерал Кендъл да излиза от една странична врата на сградата и свит в шлифера си, да бърза през паркинга към колата си. Бат задържа генерала в полезрението си и се приготви с ръка на контактния ключ. Щом Кендъл приведе дясното си рамо, за да запали двигателя, Бат завъртя ключа, така че генералът не чу как друга кола пали заедно с неговата.
Щом генералът излезе от паркинга, Бат остави бинокъла и включи на скорост. Нощта изглеждаше тиха и безмълвна, но може би това беше просто отражение на настроението на Бат. В края на краищата той беше нощен страж. Бе обучен лично от Стария и винаги се беше гордял с този факт. След своя провал обаче Бат разбра, че тъкмо тази гордост беше изкривила мисленето му и способността му да взима решения. Гордостта му го подтикна да се разбунтува срещу Вероника Харт не заради нещо, което Вероника беше казала или направила — той дори не й даде шанс, — а защото го пренебрегнаха. Гордостта беше неговото слабо място — точно него беше разпознал и използвал Лавал. Да анализира минали събития е глупаво, мислеше си той, докато следваше Кендъл към района на Феърфакс. Но така поне си осигуряваше смирението, от което се нуждаеше, за да види колко много се беше отклонил от клетвата си за вярност към ЦРУ.
Спазваше разумна дистанция зад колата на генерала, като променяше платното, за да не бъде разкрит. Съмняваше се Кендъл да предположи, че е следен, но си струваше да внимава. Бат беше решен да изкупи греха, който беше сторил против своята организация, против паметта на Стария.
Кендъл сви към непозната модерна сграда. Целият първи етаж беше зает от фитнес клуб „В хармония“. Бат проследи как генералът паркира, извади малък спортен сак и влезе в клуба. Дотук нищо полезно, но Бат много отдавна се беше научил на търпение. При наблюдение на заподозрян, изглежда, нищо не излизаше лесно и бързо.
И тогава, тъй като нямаше нищо по-добро за правене, докато Кендъл се върне, Бат се втренчи в надписа „В хармония“, докато отхапваше парченца „Сникърс“. Защо този надпис изглеждаше познат? Знаеше, че никога не е влизал вътре, всъщност никога не беше идвал в тази част на Феърфакс. Може би заради името: „В хармония“. Да, звучеше му влудяващо познато, но изобщо не можеше да се сети защо.