Бяха минали петдесет минути, откакто Кендъл влезе вътре; време беше да изпробва бинокъла за нощно виждане върху входа. Гледаше как влизат и излизат хора с всякакъв вид и телосложение. Повечето бяха сами; понякога излизаха по две жени, въвлечени в разговор, веднъж се появиха мъж и жена и заедно се насочиха към колата си.
Минаха още петнадесет минути, а Кендъл още го нямаше. Бат беше свалил бинокъла от очите си, за да си починат, когато видя вратата на клуба да се отваря. Погледна през окуляра и различи в тъмнината Родни Фиър. „Не е истина“, помисли си Бат.
Фиър прокара ръка през влажната си коса. И тогава Бат си спомни защо името „В хармония“ му е толкова познато. От всички директори на ЦРУ се изискваше да посочват местонахождението си след работно време, така че ако са необходими, дежурният служител да може да изчисли колко време ще им трябва да се върнат в щаба.
Като гледаше как Фиър отива до колата си, Бат прехапа устни. Разбира се, може и да беше чисто съвпадение, че генерал Кендъл използва същия фитнес клуб като Фиър, но Бат знаеше — в този занаят няма съвпадения.
Подозренията му се засилиха, когато Фиър не запали колата си, а остана тихо и кротко зад волана. Чакаше нещо, но какво? А може би, рече си Бат, чака някого.
Десет минути по-късно от клуба излезе генерал Кендъл. Не се огледа, а се запъти направо към колата си, запали двигателя и даде на заден. Преди Кендъл да напусне паркинга, Фиър запали своя двигател. Кендъл зави надясно и Фиър го последва.
В гърдите на Бат се надигна въодушевление. „Започва се!“, помисли си той.
След като първите два куршума уцелиха Йенс, Борн се завъртя към него, но последва трети в главата и Борн промени решението си. Хукна надолу по улицата, като знаеше, че другият е мъртъв и вече нищо не може да направи за него. Трябваше да предположи, че Аркадин е проследил Йенс до музея и е чакал в засада.
Като сви зад същия ъгъл като охранителката, Борн видя че изстрелите са я разколебали и тя стои, извърната наполовина в тази посока. После, като видя, че Борн се приближава, тя побягна към една алея. Докато тичаше след нея, Борн я видя как прескочи вълнообразна ламаринена ограда, зад която имаше разчистено място за строеж, пълно с тежки машини. Тя се хвана за горния край на оградата, набра се и я прескочи.
Борн се покатери след нея и се прехвърли. Видя я как се сви зад опръсканата с кал страна на един булдозер и хукна натам. Тя се метна в кабината, плъзна се зад кормилото и припряно започна да търси откъде се пали.
Борн беше доста близо, когато моторът избоботи. Като даде с булдозера на заден ход, тя директно се насочи към Борн. Беше избрала тромава машина и Борн скочи от едната страна, посегна да се задържи с ръка и се провеси. Булдозерът се наклони, предавките стържеха, докато тя се бореше да премести на първа, но Борн вече беше в кабината.
Тя опита да извади оръжието си, но в същото време се мъчеше да управлява булдозера и Борн лесно отблъсна пистолета. Той падна във вдлъбнатината на педалите и Борн го ритна по-далеч от нея. После се пресегна и изключи двигателя. В мига, в който го направи, жената закри лицето си с ръце и избухна в плач.
— Ти забърка тази каша — каза Дерон.
Сорая кимна.
— Знам.
— Ти дойде при нас — при Кики и при мен.
— Поемам цялата отговорност.
— Мисля, че в този случай — каза Дерон — трябва да си поделим отговорността. Можехме да ти откажем, но не го направихме. Сега всички ние — не само Тайрон и Джейсън — сме изложени на сериозна опасност.
Седяха в дома на Дерон — уютна стая с покрит диван, обърнат към каменна камина, а над нея — голям плазмен телевизор. Върху ниска дървена масичка бяха сложени питиета, но никой не ги беше докоснал. Дерон и Сорая седнаха с лице един срещу друг. Кики беше свита в ъгъла като котка.
— С Тайрон вече е свършено — каза Сорая. — Видях какво правят с него.
— Чакай малко — Дерон седна по-напред. — Има разлика между възприятие и реалност. Не се оставяй да ти промиват мозъка. Няма да рискуват да осакатят Тайрон; той е единственото им средство да те заставят да им заведеш Джейсън.
Сорая още веднъж усети как ужасът разпилява мислите й, пресегна се и си наля скоч. Вдъхна богатия му аромат, който й напомни пирен и карамелени бонбони. Джейсън й беше казвал, че гледки, миризми, характерни фрази или тембър на гласа могат да отключат скритите му спомени.
Тя отпи глътка скоч и усети как той възпламени огнена струя надолу към стомаха й. Сега й се искаше да е навсякъде другаде, но не и тук. Искаше друг живот, но такъв си беше избрала, такива решения беше взела. Нямаше какво да направи — не можеше да изостави приятелите си, трябваше да ги пази. Досадният въпрос беше как да го направи.