Дерон беше прав за Лавал и Кендъл. Да я върнат в стаята за разпити беше психологическа маневра. Сега, като си го мислеше, онова, което й бяха показали, беше минимумът. Бяха разчитали на нея да си представи най-лошото, да позволи тези мисли да я измъчват, докато се предаде и извика Джейсън. Тогава щяха да го арестуват и да го покажат на президента за доказателство, че след като са успели там, където ЦРУ с многобройните си опити не е успяло, Лавал заслужава да завземе и властва над ЦРУ.
Тя отпи още една глътка скоч, като си даваше сметка, че Дерон и Кики мълчат и търпеливо чакат тя да премисли грешката, която беше направила, и след като я преодолее, да я остави зад себе си. Но тя трябваше да поеме инициативата да формулира план за контраатака. Ето това имаше предвид Дерон, като каза: „Ти забърка тази каша.“
— Това, което трябва да се направи — проговори тя бавно и предпазливо, — е да победим Лавал в собствената му игра.
— И как предлагаш да стане това? — попита Дерон.
Сорая се вгледа в капчиците скоч. Там беше работата, нямаше никаква представа.
Мълчанието се проточи, с всяка минута ставаше все по-непроницаемо и непоносимо. Накрая Кики се изпъна, стана и каза:
— Цялата тази печална сцена ми дойде в повече. Като седим тук ядосани и разочаровани, няма да помогнем на Тайрон, нито пък ще улесним намирането на решение. Аз излизам да се позабавлявам в клуба на един приятел. — Тя погледна от Сорая към Дерон и обратно. — Е, кой идва с мен?
Воят на полицейските сирени заливаше Борн на талази, докато той седеше в булдозера до охранителката на музея. Отблизо тя изглеждаше по-млада, отколкото си я представяше. Русата й коса, опъната на кок отзад, се беше разхлабила. Очите й бяха големи и ясни, зачервени по края от плача. Нещо го накара да мисли, че е тъжна по рождение.
— Свали си якето — каза й.
— Какво? — Охранителката изглеждаше напълно объркана.
Без повече обяснения Борн й помогна да си свали якето.
Като вдигна ръкавите на ризата й, той провери сгъвките на лактите й, но не откри татуировка на Черния легион. Тъгата на лицето й се беше смесила с откровен страх.
— Как се казваш? — меко попита той.
— Петра-Александра Айхен — отвърна тя с разтреперан глас. — Но всички ми викат Петра. — Тя избърса очи и косо го погледна. — Сега ще ме убиете ли?
Полицейските сирени вече се чуваха много силно и Борн изпита желание да се махне колкото може по-далеч от тях.
— Защо да го правя?
— Защото аз… — Гласът й секна и тя се задави, изглежда, със собствените си думи или с избликналата емоция. — Застрелях вашия приятел.
— Защо го направи?
— За пари — отвърна тя. — Трябват ми пари.
Борн й повярва. Не беше действала като професионалист и не говореше като такъв.
— Кой ти плати?
Страхът изкриви лицето й, уголеми очите й, които се впериха в него.
— Не… не мога да ви кажа. Той ме застави да обещая, каза, че ще ме убие, ако си отворя устата.
Борн чу силни гласове, крещящи на насечения жаргон, характерен за полицаите навсякъде по света. Бяха започнали своята хайка. Той извади оръжието й — „Валтер Р22“ — малкият калибър беше единственият вариант за безшумно убийство в затворено пространство.
— Къде е заглушителят?
— Изхвърлих го в един канал. Както ме инструктираха.
— Ако продължаваш да следваш заповеди, може да си навредиш. Хората, които са те наели, така или иначе ще те убият — каза той, докато я извличаше от булдозера. — Може да се каже, че си в опасност.
Тя простена и опита да се отскубне от него.
Той я сграбчи.
— Ако искаш, ще те оставя да идеш право при ченгетата. Ще бъдат тук всеки момент.
Устата й се размърда, но нищо смислено не излезе.
Гласовете вече се чуваха отчетливо. Полицаите бяха от другата страна на ламаринената ограда. Той я дръпна в противоположната посока.
— Знаеш ли друг път за излизане оттук?
Петра посочи с глава. Тя и Борн хукнаха по диагонал през двора, като заобикаляха тежките машини, проправяха си път през отломките и заобикаляха дълбоки дупки в земята. Без да се обръща назад, Борн знаеше, че ченгетата са влезли откъм другия край на двора. Наведе главата на Петра, а той самият се преви одве, за да не ги забележат. От другата страна на един кран върху бетонни блокчета беше поставен фургонът на строителите. Направо от тънкия покрив вътре в него бяха опънати временни електрически кабели.