Петра се хвърли с главата напред под фургона и Борн я последва. Бетонните блокчета повдигаха фургона точно колкото да се проврат и изпълзят по корем от другата страна, където Борн видя, че в свързаните панели на оградата е изрязана пролука.
Като пропълзяха през отвора, те се озоваха на тиха алея с контейнери за боклук с промишлени размери и кофа, пълна със счупени керамични плочки, нащърбени късчета мозайка и парчета усукан метал, без съмнение от сградите, които някога са били на мястото на вече празното пространство зад тях.
— Оттук — прошепна Петра, докато го извеждаше от алеята към улица с жилищни сгради. Зад ъгъла тя отиде до една кола и я отвори с връзка ключове.
— Дай ми ключовете — каза Борн. — Те ще търсят теб.
Улови ги във въздуха и двамата се качиха в колата. Една пресечка по-нататък минаха край полицейска патрулка. Ръцете на Петра, сложени в скута й, се разтрепериха от внезапното напрежение.
— Ще минем точно покрай тях — предупреди я Борн. — Не ги поглеждай.
Не размениха нито дума повече, докато Борн не каза:
— Обърнаха. Идват след нас.
Тридесет и трета глава
— Ще те оставя някъде — каза Аркадин. — Не искам да се замесваш в това, което ще става.
Девра, която седеше на предната дясна седалка в наетото беемве, го погледна скептично.
— Така ли? А за кого е типично?
— Още не сме хванали Егон Кирш.
Аркадин зави зад един ъгъл. Бяха в центъра на града, на място, пълно със старинни катедрали и дворци. По някакъв начин напомняше за приказка на братя Грим.
— Има усложнения — каза той. — Противниковият цар влезе на шахматната дъска. Казва се Джейсън Борн и е тук, в Мюнхен.
— Още по-сериозна причина да остана с теб. — Девра провери действието на единия от двата пистолета „Лугер“, които Аркадин беше взел от местен агент на Икупов. — Кръстосаният огън има много предимства.
Аркадин се засмя.
— Покрай теб не липсва огън.
Това беше поредното нещо, което го привличаше у нея — тя не се страхуваше от мъжкия пламък, бушуващ в корема й. Но той й беше обещал — както и на себе си, — че ще я защитава. Много отдавна не го беше казвал на никого и макар да се беше заклел, че никога вече няма да дава подобно обещание, тъкмо това беше направил. И странно, но се чувстваше добре. Сега имаше усещането, че ако е с нея, излиза от сенките, в които е роден и които бяха татуирани върху кожата му от толкова много жестоки събития. За пръв път в живота си имаше чувството, че може да изпита удоволствие от слънцето, огряващо лицето му, от вятъра, който повдигаше косите на Девра и ги вееше като грива. Можеше да върви по улицата с нея и да му се струва, че живее в друго измерение, че ей сега е пристигнал от друга планета.
Щом спряха на червен светофар, той я погледна. Слънчевата светлина струеше вътре в колата и придаваше на лицето на Девра лек розов оттенък. Точно в този момент той усети как нещо се втурна от него и нахлу в нея. Тя се обърна, сякаш също го беше почувствала, и му се усмихна.
Светофарът светна зелено и Аркадин ускори през кръстовището. Мобилният му телефон забръмча. Погледна надолу към входящия номер и видя, че се обажда Гала. Той не вдигна, нямаше желание да разговаря с нея сега, а и изобщо.
Три минути по-късно получи съобщение. В него пишеше: „МИША Е МЪРТЪВ. УБИ ГО ДЖЕЙСЪН БОРН.“
След като проследи Родни Фиър и генерал Кендъл по моста „Кий“ във Вашингтон, Роб Бат се увери, че неговият огледално-рефлексен фотоапарат „Никон“ с дълъг обектив е добре зареден с високочувствителен филм. Той засне няколко дигитални фотографии с автоматичен фотоапарат, но те бяха само за справка, защото можеха да бъдат обработени във „Фотошоп“ за секунди. За да предотврати всякакви съмнения, че изображенията може да са подправени, той щеше да представи непроявената лента на… ами, това беше истинският му проблем. Съвсем основателно той беше персона нон грата в ЦРУ. Беше невероятно колко бързо можеха да се изпарят дългогодишните връзки. Но сега той осъзна, че е бъркал другарските отношения, изградени с неговите колеги директори, с приятелство. За тях той вече не съществуваше, затова ако им представеше някакви съмнителни доказателства, че АНС е вербувала още един служител на ЦРУ, щяха или да го пренебрегнат, или да му се изсмеят. Да се опитва да говори с Вероника Харт просто беше немислимо. Да предполага, че изобщо вече може да се добере до нея — в което се съмняваше, — да говори с нея сега, означаваше да се унижи. Бат никога не се беше унижавал през живота си и сега нямаше да го направи.