— Обикалят насам-натам в постоянна мъгла, пълни с омраза, че малкият им град трябва да носи такова убийствено бреме.
Тя караше през центъра на Дахау, после обърна на север докато не стигнаха някогашното село Етценхаузен. Там, на запустял хълм, познат като Лайтенберг, имаше гробище, самотно и напълно изоставено. Те излязоха от колата и минаха покрай каменната плоча с изваяната Давидова звезда. По камъка имаше резки, беше покрит с мъхове и лишеи, а боровете и елите закриваха небето дори в такъв ясен зимен следобед.
Докато вървяха бавно сред надгробните камъни, тя каза:
— Това е „КЦ-Фрийдхоф“ — гробището на концлагера. През по-голямата част от съществуването на Дахау труповете на евреите били струпвани и горени в пещи, но към края, когато лагерът останал без въглища, нацистите трябвало да направят нещо с труповете, затова ги донасяли тук. — Тя широко разпери ръце. — Ето такъв мемориал имат еврейските жертви.
Борн беше ходил на много гробища и смяташе, че са изключително спокойни. Но не и „КЦ-Фрийдхоф“, където от усещането за постоянно движение и неспирно мърморене тръпки го полазваха. Мястото беше живо, то виеше в неспокойна забрава. Борн спря, приклекна и прокара пръсти над думите, издълбани върху един надгробен камък. Бяха толкова изронени, че беше невъзможно да ги прочетеш.
— Хрумвало ли ти е, че мъжът, когото застреля днес, може да е евреин? — попита той.
Тя рязко се обърна към него.
— Казах ти, че парите ми трябваха. Направих го от нужда.
Борн се огледа около тях.
— Това са казали и нацистите, когато са погребали последните си жертви тук.
Гневна искра внезапно изпепели тъгата в очите й.
— Мразя те.
— Но не толкова, колкото мразиш себе си. — Той стана и й върна оръжието. — Ето, защо не се застреляш и всичко да свърши?
Тя взе пистолета и го насочи към него.
— Защо просто не застрелям теб?
— Ако ме убиеш, само ще влошиш своето положение. Освен това… — Борн отвори длан и й показа патроните, които беше извадил от пистолета.
С вик на отвращение тя прибра оръжието си в кобура. Ръцете и лицето й изглеждаха зеленикави на светлината, която се процеждаше през клоните.
— Можеш да се покаеш за стореното днес — подкани я Борн. — Кажи ми кой те нае.
Петра скептично го погледна.
— Няма да ти дам парите, ако това намекваш.
— Не ме интересуват парите ти — отвърна Борн. — Но мисля, че мъжът, който ти застреля, смяташе да ми каже нещо много необходимо за мен. Подозирам, че затова си била наета да го убиеш.
Част от скептицизма изчезна от лицето й.
— Наистина ли?
Борн кимна.
— Аз не исках да го убивам — каза тя. — Нали разбираш.
— Отиде при него, опря пистолета в главата му и натисна спусъка.
Петра извърна поглед без определена цел.
— Не искам да мисля за това.
— Значи не си по-добра от всеки друг в Дахау.
Сълзите й бликнаха, тя скри лицето си в шепите и раменете й затрепериха. Звуците, които издаваше, бяха като тези, които Борн беше чул на Лайтенберг.
Накрая плачът на Петра секна. Като избърса зачервените си очи с опакото на ръцете, тя каза:
— Исках да съм поетеса, знаеш ли? Винаги съм смятала, че да си поет е като да си революционер. Аз, германката, исках да променя света или поне да направя нещо, за да променя начина, по който светът гледа на нас, да направя нещо, за да изтръгна ядрото на вината от нас.
— Трябвало е да станеш екзорсист.
Това беше шега, но Петра беше в такова настроение, че не видя нищо смешно в нея.
— Щеше да е идеално, нали? — Тя го погледна — очите й още бяха пълни със сълзи. — Толкова ли е наивно да искаш да промениш света?
— Може би „непрактично“ е по-подходящата дума.
Тя вирна глава.
— Ти си циник, нали? — След като Борн не отговори, тя продължи: — Не смятам за наивно да вярваш, че думите — онова, което пишеш — могат да променят нещата.
— Тогава защо не пишеш? — каза той. — Вместо да стреляш по хората за пари? Това не е начин да си изкарваш хляба.
Петра мълча толкова дълго, че Борн се зачуди дали го е чула.
Накрая тя каза:
— По дяволите, бях наета от човек на име Спенглър Уолд — той едва ли не още е момче, наистина, на не повече от двайсет и една-две години. Виждала съм го по заведенията. Един-два пъти сме пили кафе заедно. Каза, че е студент в университета, специализира икономика на ентропията, нещо такова.