— Сорая, чакай! Спри се!
Бат я беше догонил.
— Махни се — каза тя, без да спре.
— Но аз трябва да говоря с теб.
— Нямаме за какво да говорим.
— Става въпрос за националната сигурност.
Сорая поклати невярващо глава, горчиво се засмя и продължи да върви.
— Слушай, ти си единствената ми надежда. Ти си единственият искрен човек, който да ме изслуша.
Тя се обърна към него.
— Ужасно си нахален, Роб. Връщай се да лижеш ботушите на господаря си.
— Лавал ме отсвири, Сорая, знаеш го. — В погледа му се четеше молба. — Слушай, направих ужасна грешка. Мислех, че това, което правя, ще спаси ЦРУ.
Сорая беше толкова скептично настроена, че едва не се изсмя в лицето му.
— Какво? Нали не очакваш да ти повярвам?
— Аз съм продукт на Стария. Нямах вяра в Харт. Аз…
— Не използвай номера със Стария върху мен. Ако наистина беше негов продукт, никога нямаше да ни предадеш. Щеше да си държиш на работата, да станеш част от решението, а не да влошаваш още повече проблема.
— Не познаваш министър Холидей. Той е като някаква проклета природна стихия. Всмукаха ме в неговата орбита. Сгреших, чуваш ли? Признавам си.
— Няма извинение, че изгуби вярата си.
Бат вдигна ръце с дланите навън.
— Абсолютно си права, но, за Бога, виж ме сега. Наказан съм във всяко едно отношение, нали?
— Не знам, Роб, ти ми кажи.
— Нямам работа и няма перспектива да си намеря друга. Приятелите ми не вдигат, когато им звъня, а когато се срещна с тях на улицата или в ресторант, постъпват като теб, обръщат ми гръб. Жена ми се изнесе и взе децата със себе си. — Той прокара ръка през влажната си коса. — Ад, откакто това се случи, живея в колата си. При мен кашата е пълна, Сорая. Има ли по-лошо наказание?
Дали не беше дефект на характера й това, че в сърцето си изпита състрадание към него? Сорая не знаеше. Но не прояви и намек от съчувствие, просто остана безмълвна и чакаше той да продължи.
— Чуй ме — примоли се той. — Чуй…
— Не искам да чувам.
Когато тя понечи да се обърне, той пъхна дигитален фотоапарат в ръката й.
— Поне прегледай тези снимки.
Сорая се канеше да му върне фотоапарата, после осъзна, че няма какво да губи. Апаратът на Бат беше включен и тя натисна бутона за преглед. Там видя серия снимки на генерал Кендъл.
— Какво е това, по дяволите? — каза тя.
— Ето това правя, откакто ме уволниха — отвърна Бат. — Опитвам се да намеря начин да сразя Лавал. Осъзнах, че той може и да е прекалено костелив орех, за да го строша бързо, но Кендъл е друга работа.
Тя се взря в лицето му — то беше озарено от нещо, което преди не беше виждала.
— Как го проумя?
— Кендъл е неспокоен и озлобен, скърца със зъби под тиранията на Лавал. Иска по-голям дял от екшъна, отколкото и Холидей, и Лавал са склонни да му дадат. Това желание го прави глупав и уязвим.
Тя усети, че е заинтригувана.
— Какво си открил?
— Повече, отколкото предполагах. — Бат кимна към нея. — Давай нататък.
Сорая продължи да преглежда снимките и сърцето й лудо заби в гърдите. Тя се взря по-отблизо.
— Това да не е… мили Боже, това е Родни Фиър!
Бат кимна.
— Двамата с Кендъл се срещнаха във фитнес клуба на Фиър, после отидоха да вечерят и сега са тук.
Тя вдигна поглед към него.
— Двамата са тук, в „Стъклената пантофка“?
— Това са техните коли — посочи Бат. — Вътре има задно помещение. Не знам какво става там, но няма нужда човек да е гениален мислител, за да се досети. Генерал Кендъл е богобоязлив семеен човек, ходи на църква със семейството си и с това на Лавал всяка неделя като по часовник. Той е много деен в църквата.
Сорая видя светлината в края на собствения си тунел. Имаше начин да откачи и себе си, и Тайрон от куката.