— Мен не ме познават.
Всички обърнаха глави и се втренчиха в Кики.
— Категорично не — каза Дерон.
— По-леко, де — отвърна Кики през смях. — Няма да правя нищо. Просто ми трябва достъп. — Тя започна да имитира как снима. После се обърна към Бев. — Как мога да вляза в личната стая на генерала?
— Не можеш. Личните стаи са неприкосновени. Още едно правило на дома. А генералът и Фиър вече избраха партньорките си за тази вечер. — Тя потропа с пръсти по бюрото на Дейвис. — Но в случая с генерала има един начин.
Виргил Пелц заведе Борн и Петра по-дълбоко в основния тунел на бункера, до грубо издълбано помещение, което се разширяваше в кръгла ниша. Там имаше пейки, малка газова печка, хладилник.
— Какъв късмет, че са забравили да изключат тока — каза Петра.
— Късмет, ама не. — Пелц се настани на една пейка. — Племенникът ми подкупва един управник в града, за да държи лампите включени. — Той им предложи уиски или вино, но те отказаха. Наля си чашка алкохол и я пресуши, може би за да се подкрепи или да не се унесе. Харесваше му да има компания, общуването с други човешки същества го откъсваше от мислите му.
— Повечето неща, които вече ти разказах за Черния легион, са главно за историята му, ако знаеш къде да търсиш, но ключът към техния успех в справянето с опасния следвоенен пейзаж е в двама мъже: Фарид Икупов и Ибрахим Север.
— Предполагам, че този Икупов, за който говорите, е бащата на Семьон Икупов — каза Борн.
Пелц кимна.
— Точно така.
— А Ибрахим Север имаше ли синове?
— Имаше двама — отвърна Пелц. — Но още не съм стигнал дотам. — Той млясна с устни, погледна бутилката с уиски, после реши да не си налива. — Фарид и Ибрахим бяха най-добрите приятели. Израснаха заедно, всеки беше единствен син в голямото си семейство. Вероятно това ги е сближило като деца. Бяха силно привързани един към друг почти цял живот, но Ибрахим Север по душа беше воин, а Фарид Икупов — мислител, и семената на недоволството и недоверието сигурно рано са били посети. По време на войната тяхното поделено командване вършеше много добра работа. Ибрахим отговаряше за войниците на Черния легион на Източния фронт; Фарид беше основател и ръководеше разузнавателната мрежа в Съветския съюз.
Проблемите започнаха след войната. Освободен от задълженията си на командващ военизираната част, Ибрахим започна да се терзае, че властта му е подкопана. — Пелц цъкна с език по небцето си. — Слушай, американецо, ако си любител на историята, знаеш как двамата дългогодишни съюзници и приятели Гай Юлий Цезар и Помпей Магнус стават врагове, покварени от амбициите, страховете, заблудите и борбите за власт на онези под тяхно командване. Така беше и с тези двамата. С времето Ибрахим се убеди — несъмнено подстрекаван от някой свой по-войнствен съветник, — че неговият отдавнашен приятел планира да заграби властта. За разлика от Цезар, който бил в Галия, когато Помпей му обявил война, Фарид живеел в съседната къща. Ибрахим Север и хората му влезли през нощта и убили Фарид Икупов. Три дни по-късно синът на Фарид, Семьон, застрелял Ибрахим, докато шофирал към работата си. За да отмъсти, синът на Ибрахим, Ашер, проследил Семьон в един мюнхенски нощен клуб. Ашер успял да избяга, но в последвалата яростна престрелка по-малкият брат на Ашер бил убит.
Пелц потри с ръка лицето си.
— Виждаш ли какво се получава, американецо? Древна римска вендета, кървава оргия с библейски размери.
— За Семьон Икупов знам, но не и за Север — каза Борн. — Къде е сега Ашер Север?
Старецът повдигна крехките си рамене.
— Кой знае? Ако Икупов беше успял, Север със сигурност щеше да е мъртъв досега.
Известно време Борн седя смълчан, като мислеше за нападението на Черния легион над професора, мислеше за всичките малки нередности, които се бяха трупали в съзнанието му: странната мрежа на Пьотър от пропаднали и некомпетентни, думите на професора, че е била негова идеята да получи откраднатите планове чрез мрежата и въпросът дали Миша Тарканян и самият Аркадин са от Черния легион. Накрая каза:
— Виргил, ще трябва да ти задам няколко въпроса.
— Да, американецо.
Очите на Пелц блестяха хитро като на пакостлив дух.
Но Борн се поколеба. Интуицията и опитът го възпираха да говори за мисията си, но все пак не можа да намери друга алтернатива.
— Дойдох в Мюнхен, защото един мой приятел — всъщност ментор — ме помоли да тръгна по следите на Черния легион, първо, защото планира нападение над моята страна и, второ, защото неговият водач Семьон Икупов наредил синът му Пьотър да бъде убит.