Тя се засмя, докато оставяше вилицата си.
— Ти бълнуваш, Лавал. Аз те спипах, а не обратното. Ако тези снимки станат публично достояние, твоят заместник ще бъде съсипан и професионално, и лично. И ти, и аз знаем, че няма да позволиш това да се случи.
Лавал събра снимките и пак ги пъхна в плика. После извади химикалка и написа име и адрес върху плика. Повика с жест Уилърд и каза:
— Моля да сканирате и да изпратите по електронна поща това на „Дръдж Рипорт“. После дайте на куриер да ги занесе във „Вашингтон Поуст“ колкото се може по-бързо.
— Разбира се, сър. — Уилърд мушна плика под мишница и изчезна в друга част на Библиотеката.
После Лавал извади своя мобилен телефон и набра местен номер.
— Гас, Лутър Лавал се обажда. Добре, добре. Как е Джини? Добре, прати й поздрави. И на децата… Виж, Гас, имам проблем. Излязоха наяве улики относно генерал Кендъл, точно така, той беше обект на вътрешно разследване в продължение на няколко месеца. Влиза в сила веднага, освободен е от моето командване и изцяло от АНС. Ами, ще видиш, пращам да ти донесат снимките още докато говорим. Разбира се, че е специално, Гас. Честно казано, шокиран съм, истински шокиран. И ти ще реагираш така, като видиш тези снимки… След четиридесет минути ще ти пратя официално изявление. Да, разбира се. Няма нужда да ми благодариш, Гас, винаги мисля първо за теб.
Сорая гледаше това представление и усещаше тежест в стомаха, която от ледена топка се разрасна в айсберг, защото тя не можеше да повярва на очите си.
— Как можа? — каза тя, когато Лавал приключи разговора. — Кендъл е твоят заместник, твой приятел. Вие двамата ходите на църква със семействата си всяка неделя.
— Аз нямам постоянни приятели или съюзници, имам само постоянни интереси — решително отвърна Лавал. — Ще станеш далеч по-прозорлив директор, когато усвоиш това.
Тогава тя извади още една серия фотографии, този път се виждаше как Фиър подава пакет на генерал Кендъл.
— В този пакет подробно се описва броят и разпределението на оперативните агенти на „Тифон“.
Надменното изражение на Лавал не се промени.
— Какво общо има това с мен?
Сорая за втори път опита да скрие своето удивление.
— Твоят заместник придобива класифицирана информация на ЦРУ.
— В такъв случай трябва ти да наглеждаш хората си.
— Отричаш ли, че си наредил на генерал Кендъл да внедри Родни Фиър като къртица?
— Да, отричам.
На Сорая почти не й остана дъх.
— Не ти вярвам.
— Няма значение в какво вярваш, госпожо директор. Само фактите имат значение. — Той отмести с нокът снимката по-далеч. — Каквото и да е правил генерал Кендъл, сам го е правил. Не съм знаел за това.
Сорая се чудеше как всичко можеше така да се обърка, когато Лавал отново бутна телефона по масата.
— Сега се обади на Борн.
Тя се чувстваше така, сякаш през гърдите я стягаше метален обръч. Кръвта свиреше в ушите й.
„Сега какво? — каза си тя. — Мили Боже, какво мога да направя?“
Тя чу как някой с нейния глас изрече:
— Какво трябва да му кажа?
Лавал извади листче хартия с точен час и адрес на него.
— Трябва да е там по това време. Кажи му, че си в Мюнхен, че имаш съществена информация за атаката на Черния легион и че той трябва да я види лично.
Ръката на Сорая беше толкова хлъзгава от пот, че я избърса със салфетката си.
— Той ще се усъмни, ако не му се обадя от своя телефон. Всъщност може изобщо да не вдигне, ако не е от моя, защото няма да знае, че съм аз.
Лавал кимна, но когато тя извади своя телефон, каза:
— Ще слушам всяка дума, която изричаш. Ако се опиташ да го предупредиш, обещавам, че твоят приятел Тайрон никога няма да излезе от тази сграда жив. Ясно?
Тя кимна, но не направи нищо.
Лавал я гледаше сякаш тя беше жаба, разтворена върху маса за дисекции.
— Знам, че не искаш да направиш това, госпожо директор. Знам колко отчаяно не искаш да го направиш. Но ти ще се обадиш на Борн и ще заложиш моя капан, защото аз съм по-силен от теб. Имам предвид волята си. Аз получавам каквото поискам, на всяка цена, но не и ти — ти прекалено много се грижиш за дългата си кариера в разузнаването. Обречена си и го знаеш.
Сорая престана да го слуша още след първите му думи. Съвсем наясно, че се беше зарекла да поеме контрол над ситуацията, някак да обърне катастрофата в победа, тя яростно мобилизираше силите си. „Крачка по крачка — каза си сега тя. — Трябва да се отърся в мислите си от Тайрон, от несполучилата тактика с Кендъл, от моята собствена вина. Сега трябва да мисля за това обаждане. Как да се обадя и да предпазя Джейсън от залавяне?“