Задачата изглеждаше невъзможна, но подобно мислене беше пораженческо, напълно безполезно. Все пак какво трябваше да направи?
— След като се обадиш — каза Лавал, — ще останеш тук под постоянно наблюдение, докато Борн не бъде арестуван.
Като съзнаваше с неудобство, че алчните му очи я гледат, тя отвори телефона си и се обади на Джейсън.
Когато чу гласа му, каза:
— Здравей, аз съм, Сорая.
Борн стоеше в апартамента на Егон Кирш и гледаше към улицата, когато телефонът му иззвъня. Видя как номерът на Сорая излиза върху екрана, вдигна и я чу да казва:
— Здравей, аз съм, Сорая.
— Къде си?
— Всъщност аз съм в Мюнхен.
Той приседна върху облегалката на един тапициран стол.
— Всъщност? Аз съм в Мюнхен?
— Това казах.
Той чу в главата си кънтене много отдалеч и се навъси.
— Изненадан съм.
— Не колкото мен. Ти попадна в наблюдателната система на ЦРУ на летището.
— Нямаше как да го избегна.
— Сигурна съм, че е така. Както и да е, не съм дошла по официална работа на ЦРУ. Продължихме да следим комуникациите на Черния легион и накрая направихме пробив.
Борн се изправи.
— Какъв пробив?
— Телефонът е прекалено несигурен — каза тя. — Трябва да се срещнем. — Сорая му посочи времето и мястото.
Като погледна часовника си, той каза:
— Това е след малко повече от час.
— Просто перфектно. Аз ще успея. А ти?
— Мисля, че ще успея — отвърна той. — До скоро.
Той затвори, отиде до прозореца, облегна се на перваза и повтори наум разговора дума по дума.
Усети сътресение като от разместване, сякаш беше излязъл от тялото си и преживяваше нещо, което се е случило на някой друг. Като регистрира сеизмична промяна в невроните, умът му започна да се бори с някакъв спомен. Борн знаеше, че и преди е провеждал този разговор, но да умреше, не можеше да си спомни къде или кога, или какво значение би могъл да има за него сега.
Щеше да продължи с безплодното гадаене, ако звънецът на долната врата не беше звъннал. Той се дръпна от прозореца, прекоси всекидневната и натисна копчето, което отваряше заключената входна врата. Най-после беше дошло времето, когато двамата с Аркадин щяха да се срещнат лице в лице — легендарният наемен убиец, специалист в ликвидирането на убийци, който се беше промъкнал и измъкнал от руски строго охраняван затвор без някой да го надхитри, който беше успял да премахне Пьотър и цялата му мрежа.
На външната врата се почука. Борн се държеше настрана от шпионката и по-далеч от самата врата, като я отключи странично. Нямаше изстрел, нито някой изкърти касата. Вместо това вратата се отвори навътре и в апартамента пристъпи елегантен мъж с мургава кожа и заострена брада.
— Обърни се бавно — рече Борн.
Сложил ръце така, че Борн да ги вижда, мъжът се обърна с лице към него. Беше Семьон Икупов.
— Борн — каза той.
Борн извади паспорта си и го отвори отзад на подвързията.
Икупов кимна.
— Разбирам. Тук ли ще ме убиете по повеля на Доминик Спектър?
— Имате предвид Ашер Север.
— О, Боже — каза Икупов. — Много съм изненадан. — Той се усмихна. — Признавам, шокиран съм. Въпреки това ви поздравявам, господин Борн. Научили сте неща, които никой друг не знае. По какъв начин, за мен е пълна мистерия.
— Нека така да си остане — отвърна Борн.
— Няма значение. Важното е, че няма да губя време в опити да ви убедя, че Спектър ви е изиграл. След като вече разкрихте лъжите му, можем да преминем към следващия етап.
— Какво ви кара да смятате, че ще слушам какво имате да ми кажете?
— Вие разкрихте лъжите на Север, тоест знаете най-новата история на Черния легион, знаете, че някога бяхме като братя, знаете колко е дълбока враждата между нас. Ние сме врагове, аз и Север. Има само един изход от нашата война, разбирате ли ме?
Борн нищо не каза.
— Искам да ви помогна да попречите на тези хора да нападнат вашата страна, това достатъчно ясно ли е? — Той сви рамене. — Да, разбира се, прав сте да се отнасяте скептично и аз така щях да направя на ваше място. — Той премести лявата си ръка много бавно до ревера на палтото си и го отметна, за да разкрие подплатата. Във вътрешния му джоб имаше пъхнато нещо. — Може би преди да се случи нещо неуместно трябва да погледнете какво имам тук.