Борн се протегна и взе пистолета „Зиг Зауер“, който Икупов държеше в кобур на колана си. После извади пакета.
Докато Борн го отваряше, Икупов каза:
— Навлякох си много големи неприятности, докато го открадна от врага си.
Борн осъзна, че гледа архитектурните планове на Емпайър Стейт Билдинг. Когато вдигна очи, откри, че Икупов втренчено го наблюдава.
— Това смята да атакува Черният легион. Знаете ли кога?
— Всъщност знам. — Икупов погледна часовника си. — Точно след трийсет и три часа и двайсет и шест минути.
Тридесет и осма глава
Вероника Харт гледаше „Дръдж Рипорт“, когато Стю Харт съпроводи генерал Кендъл до кабинета й. Тя седеше пред бюрото си, мониторът беше обърнат към вратата, за да може Кендъл ясно да види снимките с него и жената от „Стъклената пантофка“.
— Това е само един от сайтовете — каза тя, като посочи към трите стола, подредени срещу нея. — Има още толкова много. — Щом гостите й седнаха, тя се обърна към Кендъл. — Какво ще каже семейството ви, генерале? Вашият свещеник и паството? — Изражението й остана неутрално. Тя внимаваше да не допуска злорадство в гласа си. — Ясно ми е, че порядъчен брой от тях не си падат по афроамериканки дори като прислужници и бавачки. Предпочитат източноевропейките — млади руси полякини и рускини. Така ли е?
Кендъл нищо не каза, седеше с изправен гръб като глътнал бастун, ръцете му бяха грижливо прибрани между коленете, сякаш беше пред военен съд.
На Харт й се искаше Сорая да е тук, но тя не се беше върнала от тайната квартира на АНС, а това беше доста обезпокоително. Освен това не отговаряше на обажданията й.
— Предположих, че най-доброто, което той може да направи сега, е да ни помогне да свържем Лавал с плана за кражбата на тайни от ЦРУ — каза Голд.
Сега Харт се усмихна доста мило на Кендъл.
— И какво мислите за това предложение, генерале?
— Да се вербува Родни Фиър беше изцяло моя идея — сковано отвърна Кендъл.
Харт седна по-напред.
— Искате да повярваме, че сте поели по такъв рискован курс, без да уведомите началника си?
— След провала с Бат трябваше да направя нещо, за да докажа, че ме бива. Сметнах, че имам най-добри шансове, като ухажвам Фиър.
— Това доникъде не ни води — каза Харт.
Голд се изправи.
— Съгласен съм. Генералът не се е решил да обърне меча си срещу човека, който го изхвърли в реката. — Той отиде до вратата. — Не съм сигурен как го е пресметнал, но всякакви ги има.
— Това ли е? — Кендъл гледаше право напред. — Приключихте ли с мен?
— Ние приключихме — каза Харт. — Но Роб Бат не е.
Името на Бат накара генерала да реагира.
— Бат? Какво общо има той? Той вече не участва.
— Не мисля така. — Харт се изправи и застана зад стола му. — Бат ви е държал под наблюдение от мига, в който съсипахте живота му. Снимките ви заедно с Фиър на влизане и излизане от фитнес клуба, пред павилиончето за барбекю и в „Стъклената пантофка“ са направени от него.
— Но това не е всичко, което има — Голд вдигна многозначително куфарчето си.
— Тоест — каза Харт — опасявам се, че престоят ви в ЦРУ малко ще се проточи.
— Колко малко?
— Какво ви е грижа? — отвърна Харт. — Вече нямате живот, в който да се върнете.
Кендъл остана с двама въоръжени агенти, а Харт и Голд отидоха в съседната стая, където седеше Родни Фиър, пазен от други двама агенти.
— Генералът все пак забавлява ли се? — попита Фиър, докато сядаха с лице срещу него. — Този ден е черен за него. — Той се изкикоти на собствената си шега, но никой друг не реагира.
— Имаш ли представа колко сериозно е положението ти? — каза Голд.
Фиър се усмихна.
— Всъщност вярвам, че владея положението.
Голд и Харт размениха погледи. Никой от тях не можеше да разбере безгрижното отношение на Фиър.
Голд каза:
— Отиваш в затвора за много дълго време, господин Фиър.
Фиър кръстоса крак връз крак.
— Не мисля.
— Грешиш — отвърна Голд.
— Родни, хванахме те да крадеш тайните на „Тифон“ и да ги предаваш на висш служител от конкурентна разузнавателна служба.