— Моля ви! — каза Фиър. — Абсолютно съм наясно какво направих и че ме хванахте. Само казвам, че това няма никакво значение. — Той продължи да гледа като Чеширския котарак, сякаш държеше роял флаш над карето им аса.
— Обясни поведението си — рязко каза Голд.
— Прецаках се — отвърна Фиър. — Но не съжалявам за това, което направих, а само, че ме хванаха.
— Това отношение със сигурност ще помогне в твоя случай — язвително каза Харт. Беше й дотегнало Лутър Лавал и неговата кохорта да я нагрубяват.
— По характер не съм склонен да се разкайвам, госпожо директор. Но също като вашите улики, моето отношение не е важно. Искам да кажа, ако бях се разкаял като Роб Бат, щеше ли да има някакво значение за вас? — Той поклати глава. — Затова хайде да не се заблуждаваме един друг. Какво съм направил, как се чувствам по въпроса, е минало. Да поговорим за бъдещето.
— Ти нямаш бъдеще — рязко каза Харт.
— Ще видим това. — Фиър продължаваше да я вбесява с досадната си усмивка. — Аз ви предлагам бартер.
Голд не можа да повярва.
— Искаш да сключиш сделка?
— Да го наречем честна размяна — отвърна Фиър. — Вие сваляте всички обвинения срещу мен, давате ми щедро обезщетение и препоръка, за да се вредя в частния сектор.
— Нещо друго? — попита Харт. — Какво ще кажеш за лятна вила в Чесапийк и яхта в комплект с нея?
— Щедро предложение — каза Фиър със съвършено сериозно изражение. — Но аз не съм свиня, госпожо директор.
Голд се изправи.
— Това държание е непоносимо.
Фиър го изгледа.
— Недей да се палиш, господин адвокат. Не си чул моята част от сделката.
— Не ме интересува. — Голд даде знак на двамата агенти. — Отведете го обратно в арестантската килия.
— Ако бях на твое място, нямаше да го направя. — Фиър не оказа съпротива, когато агентите го хванаха и го изправиха на крака. Той се обърна към Харт. — Госпожо директор, питала ли сте се някога защо Лутър Лавал не пробва да налети на ЦРУ, докато Стария още беше жив?
— Не се е налагало, защото знам. Стария беше прекалено влиятелен, имаше прекалено здрави връзки.
— Съвсем вярно, но има и друга, по-специална причина. — Фиър погледна от единия агент към другия.
Харт искаше да му извие врата.
— Пуснете го — каза тя.
Голд пристъпи напред.
— Госпожо директор, горещо ви препоръчвам…
— Няма да навреди, ако изслушаме човека, Стю. — Харт кимна. — Продължавай, Родни. Имаш една минута.
— Истината е, че Лавал няколко пъти се опита да налети на ЦРУ, докато Стария беше на длъжност. Всеки път се проваляше и знаете ли защо? — Фиър погледна от единия към другия, а физиономията на Чеширския котарак пак се върна на лицето му. — Защото от години Стария имаше къртица, дълбоко прикрита в АНС.
Харт се ококори насреща му.
— Какво?
— Това са глупости — каза Голд. — Той ни хвърля прах в очите.
— Добро предположение, господин адвокат, но грешно. Знам коя е къртицата.
— Откъде, за Бога, знаеш това, Родни?
Фиър се разсмя.
— Понякога — не много често, признавам си — има смисъл да си главен писар в ЦРУ.
— Ти едва ли си…
— Точно това съм, госпожо директор. — Моментално го разтърси буреносен облак от дълбоко стаяван гняв. — Нито една пъстра титла не може да прикрие това. — Той махна с ръка и гневната искра бързо се срина на пепел. — Но независимо от всичко, идеята е, че виждам в ЦРУ неща, които никой друг не вижда. Стария имаше резерви за непредвидени ситуации, в случай че го убият, но ти знаеш това по-добре от мен, господин адвокат, нали?
Голд се обърна към Харт.
— Стария остави няколко запечатани плика, адресирани до различни директори, в случай че внезапно умре.
— Един от тези пликове — каза Фиър, — този с посочената самоличност на къртицата в АНС, беше изпратен на Роб Бат, което по онова време беше оправдано, тъй като Бат беше шеф на операциите. Но той никога не стигна до Бат, погрижих се за това.
— Ти… — Харт беше толкова разярена, че едва можеше да говори.
— Можех да кажа, че вече съм подозирал Бат в сътрудничество с АНС — каза Фиър. — Но това би било лъжа.
— Значи го задържа при себе си дори след като ме назначиха.
— Послужи ми за опорна точка, госпожо директор. Проумях, че рано или късно ще ми потрябва билет за освобождаване от затвора.
Тъкмо заради тази негова усмивка Харт изпита желание да го цапардоса по лицето. Тя с мъка се въздържа.