— И междувременно оставяш Лавал да ни тъпче. Заради теб ме изведоха от кабинета ми с белезници, заради теб завещанието на Стария е на косъм да бъде погребано.
— Е, ами, стават такива неща. Какво можеш да направиш.
— Ще ти кажа какво мога да направя — отвърна Харт, като даде знак на агентите, които пак сграбчиха Фиър. — Мога да ти кажа да вървиш по дяволите. Мога да ти кажа, че ще прекараш остатъка от живота си в затвора.
Дори и сега Фиър изглеждаше невъзмутим.
— Казах, че знам коя е къртицата. Още повече — и вярвам, че това особено ще ви заинтригува, — знам къде е позициониран.
Харт беше прекалено вбесена, за да я интересува.
— Махнете го от очите ми.
Докато го водеха към вратата, Фиър каза:
— Той е в тайната квартира на АНС.
Директорката усети как сърцето й силно задумка в гърдите. Проклетата усмивчица на Фиър сега вече беше не само разбираема, но и оправдана.
След трийсет и три часа и двайсет и шест минути. Зловещите думи на Икупов още свистяха в ушите на Борн, когато долови движение. Двамата с Икупов стояха в антрето, външната врата още беше отворена и за миг върху отсрещната стена в коридора падна сянка. Отвън имаше някой, закрит от полуотворената врата.
Като продължи да говори, Борн хвана Икупов за лакътя и го поведе навътре във всекидневната, по килима, към коридора със спалните и банята. Докато минаваха край един от прозорците, той се строши към тях от силата на човек, който нахлува през него. Борн светкавично се извъртя и насочи пистолета, който беше взел от Икупов, към натрапника.
— Остави долу пистолета — каза женски глас зад него. Той обърна глава и видя, че фигурата в коридора — млада, бледна жена — е прицелила „Лугер“ в главата му.
— Леонид, какво правиш тук? — Икупов изглеждаше вбесен. — Дадох ти изрични заповеди…
— Борн е бил — Аркадин се приближи сред бъркотията от стъкла, нападали по пода. — Борн е убил Миша.
— Вярно ли е? — обърна се Икупов към Борн. — Ти ли уби Михаил Тарканян?
— Той не ми остави друг избор — отвърна Борн.
Насочила своя „Лугер“ право в главата на Борн, Девра каза:
— Пусни пистолета. Повече няма да повтарям.
Икупов посегна към Борн.
— Аз ще го взема.
— Стой на мястото си — нареди Аркадин. Беше прицелил своя „Лугер“ в Икупов.
— Леонид, какво правиш?
Аркадин не му обърна внимание.
— Направи каквото казва дамата, Борн. Пусни пистолета.
Борн направи каквото поискаха. В момента, в който пусна оръжието, Аркадин хвърли своя „Лугер“ настрани и скочи върху Борн. Борн вдигна предната част на ръката си навреме, за да се предпази от коляното на Аркадин, но усети сътресението с цялата му сила върху рамото си. Продължиха да си разменят удари, хитри финтове и защитни блокажи. Всеки ход, който Борн прилагаше, беше посрещан перфектно от Аркадин, и обратно. Когато се взря в очите на руснака, видя своите най-тъмни дела, отразени в него, цялата смърт и унищожение, които беше оставил след себе си. В тези непреклонни очи имаше пустота, по-черна и от беззвездна нощ.
Придвижиха се през всекидневната, докато Борн отстъпваше, и накрая минаха под свода, който разделяше всекидневната от останалия апартамент. В кухнята Аркадин грабна касапски нож и го размаха към Борн. Като се отдръпна от смъртоносната заплаха на екзекутора, Борн се пресегна към една дървена поставка, в която бяха пъхнати няколко ножа за месо. Аркадин стовари касапския нож върху кухненския плот, но пропусна пръстите на Борн с няма и сантиметър. Препречи достъпа до ножовете и размаха сатъра като коса.
Борн беше близо до мивката. Като измъкна една чиния от рафта, я запрати като фризби и принуди Аркадин да се дръпне от пътя й. Щом чинията се разби в стената зад Аркадин, Борн издърпа един нож за месо. Стоманата се сблъска със стомана, докато Борн не опита да намушка с ножа Аркадин. Аркадин стовари секирата точно там, където Борн стискаше ножа, и той по принуда го пусна. Острието издрънча в пода, после Аркадин се хвърли върху Борн и двамата се вкопчиха един в друг.
Борн успя да държи секирата настрани, а и при такова близко разстояние не беше възможно да се размахва напред-назад. Като осъзна, че вече му пречи, Аркадин я пусна.
Цели три дълги минути двамата бяха здраво вкопчени един в друг в смъртоносна хватка. И двамата бяха разкървавени и контузени и никой не успяваше да вземе предимство. Борн никога не се беше сблъсквал с човек с физическите и умствени способности на Аркадин, с толкова достоен съперник. Да се бие с Аркадин беше като да се изправи пред своя огледален образ. Струваше му се, че стои пред пропаст, пълна с безкраен ужас, където ничий живот не можеше да оцелее. Струваше му се, че Аркадин се е пресегнал да го бутне в тази пропаст, сякаш да му покаже опустошението, което се таеше зад неговите собствени очи, зловещия образ на неговото забравено минало, отразено обратно в него.