— Чрез софтуерната програма.
Мойра кимна.
— Значи може да накара танкера да се удари в терминала. — Той се обърна към нея. — Това ще освободи ли цистерните с втечнен газ?
— Да, много вероятно.
Борн трескаво мислеше.
— Все пак терористът трябва да знае за дефекта, как да го използва и как да преконфигурира софтуера.
— Звучи по-просто, отколкото да се опитват да взривят сграда от първостепенно значение в Манхатън.
Тя беше права, разбира се, и заради въпросите, над които беше размишлявал, той веднага схвана връзката.
Мойра погледна часовника си.
— Джейсън, самолетът на „Некст Джен“ със свързващото звено по разписание трябва да излети след трийсет минути. — Тя включи колата на скорост и излезе на аутобана. — Трябва да вземем решение, преди да стигнем до летището. В Ню Йорк ли отиваме или в Лонг Бийч?
Борн каза:
— Опитвах се да проумея защо и Спектър, и Икупов толкова настървено искаха да си върнат плановете. — Той се взря в чертежите, сякаш искаше да му проговорят. — Проблемът е — бавно и замислено каза той, — че бяха поверени на сина на Спектър, Пьотър, който повече се интересуваше от момичета, дрога и московския нощен живот, отколкото от работата си. В резултат от това мрежата му беше населена с отрепки, наркомани и неудачници.
— Защо, за Бога, Спектър ще поверява толкова важен документ на такава мрежа?
— Точно там е въпросът — отвърна Борн. — Не го е поверил.
Мойра го погледна.
— Какво значи това? Мрежата да не е лъжлива?
— Не, що се отнася до Пьотър — каза Борн. — Но както Спектър е гледал на нея, да, всеки, който е бил част от нея, е можело да се пожертва.
— Значи тогава и плановете са фалшиви.
— Не, аз мисля, че са истински, и на това разчиташе Спектър — продължи Борн. — Но когато обмислиш ситуацията логично и хладнокръвно — а никой не прави това, щом се отнася до заплаха от надвиснала терористична атака, — вероятността бойна група да успее да получи каквото иска от Емпайър Стейт Билдинг, е много малка. — Той сви плановете. — Не, мисля, че това беше добре изпипана схема за дезинформация — да изтичат разговори към „Тифон“, да ме вербуват заради лоялността ми към Спектър. Всичко е било с цел американските сили за безопасност да се мобилизират на погрешното крайбрежие.
— Значи, мислиш, че истинската мишена на Черния легион е терминалът за втечнен природен газ в Лонг Бийч.
— Да — каза Борн. — Така мисля.
Тайрон стоеше и гледаше надолу към Лавал. Ужасна тишина беше надвиснала над Библиотеката, когато той и Сорая влязоха. Той гледаше как Сорая взима мобилния телефон на Лавал от масата.
— Добре — каза тя със звучна въздишка на облекчение. — Никой не се е обаждал. Джейсън сигурно е в безопасност. — Тя се опита да го набере от своя телефон, но той не отговаряше.
Харт, която беше станала, щом те влязоха, каза:
— Изглеждаш малко изтощен, Тайрон.
— Нищо не би ме излекувало така, както курс в професионалното училище на ЦРУ — отвърна той.
Харт погледна към Сорая, преди да каже:
— Мисля, че си заслужи това право. — Тя се усмихна. — В твоя случай ще забравя обичайното предупреждение за това колко е сурова подготвителната програма и колко много вербувани изпадат още през първите две седмици. Знам, няма какво да се тревожим, че ще изпаднеш.
— Няма, мадам.
— Просто ме наричай директоре, Тайрон. И това си заслужи.
Той кимна, но не можеше да свали очи от Лавал.
Настойчивият му поглед не остана незабелязан. Директорката каза:
— Господин Лавал, мисля, че е справедливо Тайрон да реши съдбата ви.
— Ти си се побъркала. — Лавал изглеждаше вбесен. — Не можеш…
— Напротив — каза Харт. — Мога. — Тя се обърна към Тайрон. — Изцяло зависи от теб, Тайрон. Нека наказанието е според престъплението.
Като изгаряше Лавал с поглед, Тайрон видя това, което винаги беше виждал в очите на белите хора, които се конфронтираха с него: отровна смесица от презрение, отвращение и страх. Някога това щеше да го хвърли в яростно безумие, но това беше заради собственото му невежество. Вероятно това, което виждаше у тях, е било отражение на чувствата върху собственото му лице. Но не и днес и никога вече, защото по време на този арест той най-после разбра на какво се беше опитвал да го научи Дерон: че собственото му невежество е най-големият му враг. Знанието му позволяваше да променя очакванията на другите хора за него, а не да им се противопоставя с нож или пистолет.