Огледа се и видя, че върху лицето на Сорая се чете очакване. Като се обърна към Лавал, каза:
— Мисля, че нещо публично би било подходящо, нещо достатъчно неудобно, че да стигне до министъра на отбраната Холидей.
Вероника Харт не можа да не се разсмее, смя се, докато не й потекоха сълзи, и чу как в ума й се появиха репликите на Гилбърт и Съливан: „Целта си толкова възвишена той навреме ще постигне — нека наказанието е според деянието!“
Четиридесет и втора глава
— Изглежда те поставям в доста неудобно положение, скъпи Семьон. — Доминик Спектър гледаше как Икупов се справя с болката, докато седи с изправен гръб.
— Трябва да ме прегледа лекар. — Икупов се задъхваше като задавен двигател, който се бъхти по стръмен наклон.
— На тебе ти трябва хирург, Семьон — каза Спектър. — За съжаление, няма време за такъв. Трябва да стигна до Лонг Бийч, а не мога да си позволя да те оставя след себе си.
— Това беше моя идея, Ашер. — След като беше подпрял гърба си на седалката, бузите на Икупов започнаха да си възвръщат малко цвят.
— Значи използва Пьотър. Как наричаше сина ми? О, да, безполезна брадавица върху задника на съдбата, така беше, нали?
— Той беше безполезен, Ашер. Интересуваше го само да се чука и да се друса. Беше ли отдаден на каузата, знаеше ли изобщо какво значи тази дума? Съмнявам се, както и ти.
— Ти го уби, Семьон.
— А ти ликвидира Илиев.
— Мислех, че си променил своето решение — каза Север. — Допуснах, че си го пратил след Борн, за да ме разкриеш, да си осигуриш предимство, като му разкажеш за мишената в Лонг Бийч. Не ме гледай така. Толкова ли е странно? В края на краищата, били сме врагове по-дълго, отколкото сме били съюзници.
— Станал си параноик — каза Икупов, макар че тогава беше изпратил своя заместник, за да разкрие Север. Временно беше изгубил вяра в плана на Север, накрая беше почувствал, че рисковете за всички тях са твърде големи. Още от самото начало беше спорил със Север да не замесва Борн в играта, но се беше примирил, когато Север възрази, че рано или късно ЦРУ ще включат Борн в играта. „За нас е много по-добре да ги изместим, сами да въвлечем Борн“, беше казал Север в заключение на спора и това беше сложило точка до този момент.
— И двамата сме станали параноици.
— Тъжен факт — каза Икупов, като изпъшка от болка. Беше вярно: тяхната най-голяма сила, да работят заедно, без някой и в двата лагера да знае за това, беше също и слабо място. Защото техните режими на управление привидно се противопоставяха един на друг, защото отмъстителят на Черния легион в действителност беше неговият най-близък съюзник, всички други потенциални съперници се отдръпваха и оставяха Черния легион да функционира, без да се намесват. Въпреки това действията, които и двамата мъже понякога бяха длъжни да предприемат заради външния облик, причиняваха подсъзнателна разруха на доверието между тях.
Икупов усещаше, че нивото на недоверие между тях е достигнало връхната си точка и все пак се стремеше да го тушира.
— Пьотър се самоуби… и всъщност аз само се защитавах. Ти знаеше ли, че е наел Аркадин да ме убие? Какво според теб трябваше да направя?
— Имаше други варианти — отвърна Север. — Но твоето чувство за справедливост е око за око. За мюсюлманин носиш у себе си голяма доза от еврейския Стар завет. И сега излиза, че тъкмо тази справедливост ще се обърне срещу теб. Аркадин ще те убие, ако успее да се докопа до теб. — Север се разсмя. — Аз съм единственият, който може да те спаси сега. Каква ирония, нали? Ти убиваш сина ми, а сега аз владея живота и смъртта ти.
— Всеки от нас винаги е владял живота и смъртта на другия. — Икупов още се бореше да постигне равноправие в разговора. — Имаше жертви и от двете страни — непростими, но необходими. Колкото повече се променят нещата, толкова повече си остават същите. С изключение на Лонг Бийч.
— Точно там е проблемът — каза Север. — Току-що се връщам от разпита на Артур Хойзер, нашия вътрешен човек. Като такъв той беше следен от моите хора. По-рано днес се е уплашил от плана; срещнал се е с член на „Блек Ривър“. Отне ми известно време да го убедя да говори, но накрая пропя. Казал е на онази жена — Мойра Тревър — за дефекта в софтуера.
— Значи в „Блек Ривър“ знаят.
— Дори и да знаят — отвърна Север, — не правят нищо по въпроса. Хойзер ми каза също, че са се оттеглили от „Некст Джен“. „Блек Ривър“ вече не се грижи за тяхната безопасност.