Икупов се усмихна с надеждата, че може да успокои своето протеже.
— Ти не искаш да ме убиеш, Леонид. Аз съм единственият ти приятел. Без мен ти си едно нищо.
— Аз винаги съм бил едно нищо — каза Аркадин, докато натискаше спусъка. — Сега и ти си едно нищо.
После той излезе от мерцедеса и отиде до пистата, където служителите на „Некст Джен“ почти бяха привършили с товаренето на пакетите. Без да го видят, той се качи в подемника. Там приклекна зад кабината на оператора и след като последният пакет беше натоварен на самолета, когато товарачите на „Некст Джен“ излязоха от товарното помещение по вътрешната стълба, той скочи в самолета и седна долу, търпеливо изчаквайки, докато вратите се затваряха и го заключваха вътре.
Борн видя германския служител да идва и заподозря, че има нещо нередно: човек от имиграционната служба не можеше да ги разпитва сега. После разпозна лицето му. Каза на Мойра да влезе в самолета и застана, препречил вратата, докато служителят качваше стълбата.
— Трябва да проверя всички паспорти — каза служителят, щом се приближи до Борн.
— Паспортните проверки вече са направени, майн хер.
— Независимо от това сега трябва да се направи още един оглед за безопасност. — Служителят подаде ръка. — Вашият паспорт, моля. А после ще проверя самоличността на всички други в самолета.
— Не ме ли познавате, майн хер?
— Моля ви. — Служителят сложи ръка върху дръжката на своя „Лугер“ в кобура. — Възпрепятствате официална правителствена задача. Повярвайте ми, ще ви арестувам, ако не ми покажете своя паспорт и после не се отдръпнете.
— Ето го паспорта ми, майн хер — Борн го отвори на последната страница и посочи мястото в подвързията. — А ето тук вие поставихте електронно проследяващо устройство.
— Какво е това обвинение? Нямате доказателство…
Борн извади счупения бръмбар.
— Не вярвам, че сте тук по служебна работа. Мисля, че който ви е заповядал да ми прикачите това, сега ви плаща да проверявате паспортите. — Борн хвана служителя за лакътя. — Да отидем до началника на имигрантската служба и да го питаме дали ви е пратил тук.
Служителят се дръпна и застана неподвижно.
— Никъде няма да ходя с вас. Имам да върша работа.
— Аз също.
Щом Борн го завлече надолу по подвижната стълба, служителят понечи да извади оръжието си.
Борн заби пръсти в нервния възел точно над лакътя му.
— Извадете го, ако трябва — каза Борн, — но бъдете готов за последствията.
Хладната отчужденост на служителя отстъпи пред стаения страх. Кръглото му лице беше пребледняло и мокро от пот.
— Какво искате от мен? — каза той, докато вървяха по пистата.
— Заведи ме при истинския си работодател.
Служителят пробва с последна, безсмислено храбра реакция.
— Всъщност не мислите, че той е тук, нали?
— В интерес на истината, не бях сигурен, докато не каза това. Сега знам, че е тук — Борн разтърси служителя. — Заведи ме веднага при него.
Победен, служителят мрачно кимна. Без съмнение обмисляше своето най-близко бъдеще. С ускорена крачка той поведе Борн покрай самолета. В този момент камионът на „Некст Джен“ изръмжа със запален двигател и тръгна да се отдалечава от самолета, обратно в посоката, от която беше дошъл. Тогава Борн видя черния мерцедес и една полицейска кола зад него.
— Откъде дойде тази полицейска кола? — Служителят се изтръгна от Борн и хукна да бяга към паркиралите коли.
Борн, който видя, че вратите откъм шофьора и на двата автомобила зеят отворени, се втурна по петите на служителя. В полицейската кола нямаше никой, а в мерцедеса видяха падналия шофьор, който беше избутан към съседната седалка.
Борн отвори задната врата и видя, че горната част от главата на Икупов е отнесена. Върху облегалката на предната седалка беше паднал още един мъж. Борн предпазливо го повдигна и позна Доминик Спектър — или Ашер Север — и всичко му стана ясно. Под прикритието на публичната вражда двамата мъже бяха тайни съюзници. Това отговаряше на много въпроси, от които немаловажен беше защо всички, с които Борн беше говорил за Черния легион, имаха различно мнение кой е негов член и кой не е.
Север изглеждаше дребен и крехък, по-стар от годините си. Беше прострелян в гърдите с калибър 22. Борн премери пулса му и прослуша дишането. Север още беше жив.
— Ще извикам линейка — каза служителят.