— Професоре, всичко свърши — каза Мойра. — Няма да позволим на танкера да влезе в дока, докато не се поправи програмата.
Север се усмихна.
— Добра идея, но с нищо няма да ви помогне. Знаете ли какви вреди може да причини голямо количество втечнен газ? Десет квадратни километра поражения и хиляди убити, Америка е покварена, ненаситният начин на живот докара смазващия удар, за който аз и Семьон от десетилетия мечтаем. Това е единственото ми призвание в живота. Загубата на човешки живот и физическото унищожение са само черешката на тортата.
Той млъкна, за да си поеме дъх, вече дишаше много по-повърхностно и насечено.
— Когато най-голямото национално пристанище се превърне в пепел, с него ще изчезне и американската икономика. Почти половината ви внос ще пресъхне. Навсякъде ще има недостиг на храни и стоки, фирмите ще фалират, борсите ще се сриват, ще цари всеобща паника.
— Колко от хората ви са на борда? — попита Борн.
Север немощно се усмихна.
— Обичам те като син, Джейсън.
— Остави да убият вашия син — каза Борн.
— Пожертвах го, Джейсън. Има разлика.
— Не и за него. Колко души са, професоре? — настояваше Борн.
— Един, само един.
— Един човек не може да установи контрол над танкера — каза Мойра.
Усмивката играеше по устните му, дори след като очите му се затвориха и съзнанието му се замъгли.
— Ако човек не е направил машините, за да върши своята работа…
Мойра се обърна към Борн.
— Какво означава това?
Борн разтърси раменете на стареца, но той беше изпаднал в пълно безсъзнание.
Мойра прегледа очите му, челото и сънната артерия.
— Едва ли ще оцелее без интравенозни антибиотици. — Тя погледна Борн. — Вече сме близо до Ню Йорк. Можем да кацнем тук, да поискаме да ни чака линейка…
— Няма време — каза Борн.
— Знам, че няма време. — Мойра го хвана за ръката. — Но искам да ти дам този шанс.
Борн се загледа в лицето на своя ментор, набраздено от бръчки и белези, много по-състарено от съня.
— Или ще се справи сам, или няма.
Той се отдалечи заедно с Мойра, после каза:
— Обади се на „Некст Джен“. Това ми е нужно.
Четиридесет и четвърта глава
Танкерът „Луната на Ормуз“ пореше вълните на Тихия океан на не повече от час до пристанището на Лонг Бийч. Капитанът, ветеран на име Султан, беше получил уверения, че терминалът е свързан с главния компютър и е готов да приеме първата си доставка от втечнен природен газ. При сегашното положение на световната икономика течният природен газ беше станал още по-ценен. От момента, в който „Луната на Ормуз“ напусна Алжир, цената на неговия товар беше се покачила с над трийсет процента.
Висок колкото дванайсететажна сграда, танкерът носеше трийсет и три милиона галона втечнен природен газ, охладен до температура от минус сто и шейсет градуса по Целзий. Това се равняваше на енергийния еквивалент на двайсет милиарда галона природен газ. На кораба му трябваха пет мили, за да спре, и заради формата на неговия корпус и контейнерите на палубата видимостта на Султан отпред беше блокирана с около три четвърти миля. Танкерът се движеше с двайсет възела, но преди три часа Султан беше заповядал двигателите да заработят на обратен ход. На около пет мили от терминала корабът беше забавил до скорост шест възела и продължаваше да забавя ход.
В този радиус от пет мили до брега нервите му се изопнаха до крайност, кошмарът на Армагедон винаги го преследваше, защото това би било едно бедствие на борда на „Луната на Ормуз“. Ако цистерните се излееха във водата, лумналият огън щеше да е с диаметър пет мили. Още пет мили по-нататък топлинното излъчване щеше да изпече всяко човешко същество до хрупкави кости.
Но въпреки кошмарите за десет години на кораба му не се беше случвал дори и незначителен инцидент и никога нямаше да се случи, доколкото зависеше от Султан. Той просто си мислеше колко е хубаво времето и колко много ще се радва на своята десетдневна почивка с приятел на плажа в Малибу, когато радистът му подаде съобщение от „Некст Джен“. След петнайсет минути трябваше да очаква хеликоптер. Беше длъжен да окаже на неговите пътници — Мойра Тревър и Джейсън Борн — всякакво съдействие и помощ. Това беше доста изненадващо, но на последното изречение той настръхна: трябваше да получава заповеди от тях, докато „Луната на Ормуз“ се прибере безопасно на док в терминала.