Когато вратите към товарния отсек се отвориха, Аркадин беше готов и пропълзя зад един от контейнерите. Щом екипът по поддръжка от летището се качи на борда, той се подаде навън и извика от прикритието си един от тях да му помогне. Мъжът се съгласи и Аркадин го връхлетя, счупи врата му и го завлече в най-тъмния ъгъл на товарния отсек, по-далеч от контейнерите на „Некст Джен“. Той свали от мъжа униформата и я облече. После пристъпи към зоната, в която работеха, като прикриваше табелката с името да не би някой да забележи несъответствието. Не че имаше значение: тези хора бяха тук, за да свалят товара и да го натоварят в чакащите камиони на „Некст Джен“ колкото се може по-бързо. Никога не би им хрумнало, че между тях може да има самозванец.
Аркадин си проправи път и отвори вратите на отсека, а после стъпи на товарния асансьор с контейнера. Той скочи върху перона, докато качваха товара на камиона, после се сви под крилото. Като видя, че е сам от другата страна на самолета, той се отдалечи с енергичната походка на много зает човек. Никой не го пресрещна, никой дори не го погледна втори път, защото се движеше със самочувствие на тукашен служител. Това беше тайната да успееш да се преобразиш в някой друг, дори и временно — погледите на хората или те пренебрегваха, или те приемаха безрезервно.
Докато вървеше, той вдишваше дълбоко чистия, солен въздух. Чувстваше се освободен от всички колани, които го бяха придържали към земята — Стас Кузин, Марлийн, Гала, Икупов — тях вече ги нямаше. Морето го беше повикало и той идваше.
„Некст Джен“ имаше собствен малък терминал в товарния участък на летището в Лонг Бийч. Мойра предварително беше пратила съобщение по радиостанцията до централата на „Некст Джен“, като ги предупреди и поиска да подготвят хеликоптер, за да отведе нея и Борн на танкера.
Аркадин видя Борн на път за терминала на „Некст Джен“. Вече се забърза и използва служебната табелка, за да отвори вратата към зоните с ограничен достъп. Той веднага видя хеликоптера, спрян преди пистите. Пилотът говореше с човек от поддръжката. В момента, в който двамата приклекнаха и започнаха да оглеждат един от роторите, Аркадин нахлупи шапката си ниско над челото, заобиколи енергично от другата страна на хеликоптера и си намери работа там.
Видя как Борн и Мойра излизат от терминала на „Некст Джен“. Спряха за малко и той чу, че спорят дали тя трябва да идва или не, но сигурно бяха обсъждали това и преди, защото в разправията си разменяха кратки, бързи реплики, сякаш стенографират.
— Приеми фактите, Джейсън. Аз работя за „Некст Джен“, без мен ти няма да се качиш на този хеликоптер.
Борн се извърна и за миг Аркадин имаше лошото предчувствие, че го е видял. После Борн пак се обърна към Мойра и двамата бързо тръгнаха към хеликоптера.
Борн се качи вътре от страната на пилота, а Мойра заобиколи хеликоптера от страната на Аркадин. С професионална усмивка той й подаде ръка и й помогна да се качи в кабината. Видя, че човекът от поддръжката се кани да ги доближи, но го отпрати. Като погледна нагоре към Мойра през извитата плексигласова врата, той помисли за Девра и усети как нещо го блъсна в гърдите, сякаш кървящата й глава беше паднала върху него.
Той помаха на Мойра и тя вдигна ръката си в отговор.
Роторите се завъртяха, човекът от поддръжката даде знак на Аркадин да се отдръпне и той вдигна палец в отговор. Роторите се въртяха все по-бързо и по-бързо и тялото на хеликоптера се разтресе. Точно преди да се вдигне, Аркадин се покатери на поплавъка и се сви на топка, докато се люлееха над Тихия океан, блъскани от упорития, духащ към брега вятър.
Танкерът приемаше все по-застрашителни размери в очите на пътниците, докато хеликоптерът летеше към него с пределна скорост. Виждаше се само един плавателен съд, търговски риболовен кораб, на няколко мили нататък, зад ограниченията за безопасност, наложени от бреговата охрана и Вътрешна сигурност. Борн, който седеше зад пилота, видя, че той се старае да удържи наклона на хеликоптера под правилния ъгъл.