— Всичко наред ли е? — надвика той грохота на роторите.
Пилотът посочи към един от уредите.
— Има малка аномалия в наклона, сигурно е от вятъра.
Но Борн не беше толкова сигурен. Аномалията беше постоянна, а вятърът — не. Интуицията му подсказваше какво — или по-точно кой — създава проблема.
— Мисля, че имаме пътник без билет — каза Борн на пилота. — Снижи се ниско, когато стигнеш до танкера. Закачи върховете на контейнерите.
— Какво? — Пилотът поклати глава. — Прекалено рисковано е.
— Тогава ще погледна сам. — Като разкопча колана, Борн изпълзя до вратата.
— Добре, добре! — изкрещя пилотът. — Само се върни на мястото си!
Вече почти бяха стигнали носа на танкера. Беше огромен като град, който тромаво се клатеше по вълните на Тихия океан.
— Дръжте се! — извика им пилотът, докато ги спускаше много по-бързо от нормалното. Видяха как членовете на екипажа се втурват по палубата, а друг човек — без съмнение капитанът — се появи от кабината на щурвала близо до кърмата. Някой викаше да се отдръпнат, а върховете на контейнерите се приближаваха към тях с ужасяваща скорост. Точно преди да закачат върха на най-близкия контейнер, хеликоптерът леко се разклати.
— Аномалията изчезна — каза пилотът.
— Стой тук — извика Борн на Мойра. — Каквото и да стане, стой в хеликоптера. — После стисна оръжието, което лежеше върху коленете му, отвори вратата и докато тя го викаше по име, скочи от хеликоптера.
Приземи се след Аркадин, който вече беше скочил на палубата и се измъкваше между контейнерите. Членовете на екипажа се втурнаха и към двамата. Борн нямаше представа дали някой от тях е програмистът на Север, но той вдигна ловен арбалет и всички спряха на място. Като знаеше, че да стреля с пистолет върху танкер, пълен с втечнен природен газ, ще е равносилно на самоубийство, той беше накарал Мойра да помоли „Некст Джен“ за два арбалета в хеликоптера. Как ги доставиха толкова бързо, никой не знаеше, но корпорация с мащабите на „Некст Джен“ можеше да осигури почти всичко за нула време.
Зад него хеликоптерът кацна в предната част на палубата, която беше разчистена, и двигателите замлъкнаха. Превит на две, за да избегне роторите, Борн отвори вратата на хеликоптера и погледна към Мойра.
— Аркадин е тук някъде. Моля те, стой настрана.
— Трябва да докладвам на капитана. Мога да се грижа за себе си. — Тя също замяташе своя арбалет. — Кого иска Аркадин?
— Мен. Убих приятеля му. За него няма значение, че беше при самозащита.
— Мога да помогна, Джейсън. Ако работим заедно, двама са по-силни от един.
Той поклати глава.
— Не и в този случай. Освен това виждаш колко бавно се движи танкерът, витлата му се въртят на обратно. Навлязъл е в ограничението с радиус пет мили. Всеки сантиметър, с който се доближаваме, опасността за живота на хиляди хора и самото пристанище на Лонг Бийч става все по-голяма.
Тя кимна вдървено, слезе долу и забърза по палубата, където стоеше капитанът и очакваше нейните заповеди.
Борн се обърна, като предпазливо се движеше между контейнерите в посоката, в която беше видял да тръгва Аркадин. Да вървиш по междинните пътеки беше като да се движиш по каньоните на Манхатън. Вятърът свистеше, щом стигнеше до ъгъл, усилваше се и нахлуваше по пътеките, сякаш бяха тунели.
Точно когато стигна края на първата серия контейнери, той чу гласа на Аркадин, който му говореше на руски.
— Няма много време.
Борн застана неподвижно, като се опитваше да определи откъде идва гласът.
— Какво знаеш за това, Аркадин?
— Според теб защо съм тук?
— Убих Миша Тарканян, сега ти убиваш мен. Не се ли изрази така в апартамента на Егон Кирш?
— Ако това исках, можех да те убия по всяко време, докато ти и жената спяхте в самолета на „Некст Джен“.
Кръвта на Борн се смръзна.
— И защо не го направи?
— Слушай, Борн, Семьон Икупов, който ме спаси, на когото вярвах, застреля моята жена.
— Да, затова ти го уби.
— Не си доволен от моето отмъщение?
Борн не отговори. Мислеше какво би причинил на Аркадин, ако нарани Мойра.
— Недей да казваш нищо, Борн, аз вече знам отговора.
Борн се обърна. Гласът сякаш се беше изместил. Къде, по дяволите, се криеше?