— Но както казах, имаме малко време да намерим човека на Икупов на борда.
— Всъщност е човек на Север — отвърна Борн.
Аркадин се засмя.
— Мислиш ли, че има значение? Те бяха заедно. През цялото време, докато се преструваха на люти врагове, планираха това бедствие. Искам да го спра — трябва да го спра, иначе няма да съм отмъстил на Икупов.
— Не ти вярвам.
— Слушай, Борн, ти знаеш, че нямаме много време. Отмъстих си на бащата, но този план е негова рожба. Двамата със Север го родиха, храниха, отглеждаха го през детството му, през мъките на израстването. Сега всеки миг тласка тази блуждаеща супернова по-близо до момента на взрива, който тези двама умопобъркани си представяха.
Гласът пак се измести.
— Това ли искаш, Борн? Разбира се, че не. Тогава да се съберем и да намерим човека на Север.
Борн се поколеба. Той не вярваше на Аркадин и все пак трябваше да му повярва. Обмисли ситуацията и стигна до извода, че единственият начин да изиграе хода е да се придвижи напред.
— Той е компютърен програмист — каза Борн.
Аркадин се появи, слезе долу от върха на един контейнер.
За момент двамата мъже застанаха един срещу друг и Борн пак изпита объркващото чувство, че гледа в огледало. Когато се взря в очите на Аркадин, той не видя лудостта, за която професорът му говореше. Видя себе си, сърце, пълно с болка и мрак отвъд понятното.
— Север ми каза, че човекът е само един, но също каза, че няма да го намерим, а дори и да го намерим, няма да има значение.
Аркадин се навъси и заприлича на вълк, хитър и див.
— Какво имаше предвид?
— Не знам със сигурност — Борн се обърна и тръгна по палубата към членовете на екипажа, които бяха разчистили мястото за кацането на хеликоптера. — Това, което търсим — каза той, докато Аркадин тръгваше в крачка зад него, — татуировка, специфична за Черния легион.
— Колелото с конете и човешкият череп в средата.
— Виждал съм я — потвърди Аркадин.
— Намира се в сгъвката на лакътя.
— Можем всичките да ги убием — засмя се Аркадин. — Но предполагам, че това ще засегне нещо у теб.
Един по един двамата мъже огледаха ръцете на осемте моряци от екипажа върху палубата, но не намериха татуировка. Докато стигнат до кабината на щурвала, танкерът вече беше на две мили от терминала. Едва се движеше. Бяха доплавали четири влекача и чакаха на ограничителната линия от една миля, за да изтеглят танкера по останалия път навътре.
Капитанът беше смугъл субект с лице, което по-скоро изглеждаше дълбоко гравирано с киселина, отколкото брулено от слънцето и вятъра.
— Както казвах на мис Тревър, има още седем души от екипажа и повечето са дежурни в машинното отделение. После, това е моят помощник-капитан, радистът и корабният лекар — той е в лазарета, грижи се за един моряк, който се разболя два дни след като потеглихме от Алжир. А да, и готвачът.
Борн и Аркадин се спогледаха. Радистът също нямаше татуировка на Черния легион. Както капитанът и неговият помощник.
— Машинното отделение — каза Борн.
По заповед на своя капитан първият помощник ги изведе на палубата, после слязоха надолу по стълба откъм десния борд във вътрешността на кораба и най-после стигнаха до огромното машинно отделение. Петима мъже работеха здраво, лицата и ръцете им целите бяха изцапани със смазка и мръсотия. След като помощникът им обясни, те протегнаха ръце, но щом Борн стигна до третия в редицата, четвъртият ги погледна изпод полупритворените си клепачи и избяга.
Борн хукна след него, а Аркадин заобиколи, като се провираше през скърцащите машинарии. Човекът избегна Борн, но после той го забеляза зад един ъгъл близо до силуета на гигантски дизелови двигатели „Хюндай“, специално проектирани да задвижват световната флота от танкери за втечнен природен газ. Той тайно се опитваше да набута малка кутия между структурните подпори на двигателя, но като дойде зад него, Аркадин го сграбчи за китката. Морякът рязко се дръпна, взе си обратно кутията и се канеше да натисне един бутон на нея, когато Борн я изби от ръката му. Кутията излетя и Аркадин се спусна след нея.
— Внимавай — каза морякът, щом Борн го сграбчи. Той не обърна внимание на Борн, а гледаше кутията, с която Аркадин се върна при тях. — Държиш целия свят в ръката си.
Междувременно Борн дръпна нагоре ръкава на блузата му. Ръцете на мъжа бяха нацапани със смазка, изглежда, много старателно, защото когато Борн взе един парцал и я избърса, татуировката на Черния легион се появи в сгъвката на левия му лакът.