Мъжът изглеждаше напълно безразличен. Цялото му същество беше съсредоточено върху кутията, която Аркадин държеше.
— Тя ще вдигне всичко във въздуха — каза той и се хвърли напред към нея. Борн рязко го дръпна назад със задушаваща хватка.
— Да го качим горе при капитана — каза Борн на помощника. Тогава видя кутията отблизо и я взе от ръцете на Аркадин.
— Внимавай! — извика отново морякът. — Едно малко сътресение и ще я активираш.
Но Борн не беше толкова сигурен. Морякът вдигаше прекалено много шум с толкова предупреждения. Нямаше ли да иска корабът сега да се взриви, след като на борда бяха враговете на Север? Когато я обърна с дъното нагоре, видя, че спойката между дъното и страната е нащърбена.
— Какво правиш? Луд ли си? — Морякът беше толкова обезпокоен, че Аркадин го зашлеви по бузата, за да млъкне.
Като пъхна нокът в спойката, Борн разкърти кутията. Вътре нямаше нищо. Беше заблуда.
Мойра не можеше да стои на едно място. Нервите й бяха опънати до край. Танкерът беше на косъм да се срещне с влекачите. Бяха само на една миля от брега. Ако цистерните се излееха, загубата на толкова човешки живот и рухването на американската икономика щеше да е катастрофално. Тя се чувстваше безполезна, докато двамата мъже действаха.
Излезе от кабината на щурвала и слезе в подпалубните помещения, като търсеше машинното отделение. Усети мирис на храна и пъхна глава в камбуза. До стоманената маса за хранене седеше едър алжирец и четеше арабски вестник от преди две седмици.
Той вдигна поглед и посочи към вестника.
— На петнайсетия път вече се похабява, но когато си в морето, какво можеш да правиш?
Едрите му ръце бяха голи до раменете. По тях имаше татуировки със звезда, полумесец и кръст, но емблемата на Черния легион липсваше. Като следваше указанията, които готвачът й даде, тя намери лазарета три нива по-надолу. Вътре зад малко бюро, вградено в една от отвесните прегради, седеше измършавял мюсюлманин. На отсрещната преграда имаше две койки, на едната лежеше пациентът, който се беше разболял. Щом се обърна от своя лаптоп към Мойра, докторът измърмори традиционен мюсюлмански поздрав. Силно се навъси, щом видя арбалета в ръцете й.
— Това необходимо ли е всъщност — попита докторът. — Или дори разумно?
— Бих искала да говоря с вашия пациент — каза Мойра, без да му обръща внимание.
— Опасявам се, че е невъзможно — усмихна се той така, както само лекарите могат. — Той е упоен.
— Какво му е?
Докторът посочи към лаптопа.
— Още се опитвам да разбера. Получава припадъци, но засега не мога да открия патологията.
— Приближаваме Лонг Бийч, там ще получите помощ — каза тя. — Просто трябва да погледна сгъвките на лактите му.
Докторът повдигна вежди.
— Моля?
— Трябва да видя дали има татуировка.
— Всички моряци имат татуировки. — Докторът сви рамене. — Но давайте, няма да го обезпокоите.
Мойра приближи долната койка и се наведе да отметне тънкото одеяло от ръката на пациента. Тогава докторът пристъпи към нея и я удари отзад по главата. Тя падна напред и си удари челюстта в металната рамка на леглото. Болката грубо я изтръгна от мрачната бездна и като простена, тя успя да се изтърколи. Усети бакърено сладкия вкус на кръв в устата си, докато се бореше с постоянните вълни, които я зашеметяваха. С помътнен поглед видя как докторът се надвесва над лаптопа си, пръстите му препускаха по клавиатурата и в корема й сякаш изникна ледена топка.
„Той ще ни убие всичките.“ Тази мисъл отекваше в главата й и тя грабна арбалета от пода, където го беше изпуснала. Едва й стигна времето да се прицели, но беше достатъчно близо, за да бъде точна. Издиша с кратка молитва и пусна стрелата.
Докторът се изметна назад, щом стрелата прониза гръбнака му. Олюля се назад към мястото, където беше седнала Мойра, и се опря в рамката на леглото. Ръцете му се протегнаха, пръстите понечиха да сграбчат клавиатурата и Мойра стана, като замахна с арбалета към задната част на главата му. Кръвта му рукна като дъжд по лицето и ръцете й, по бюрото и клавиатурата на лаптопа.
Борн я намери на пода в лазарета, прегърнала компютъра в скута си. Когато той влезе, тя вдигна поглед към него и каза:
— Не знам какво е направил. Страх ме е да го изключа.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Корабният лекар е бил човекът на Север.