— Както виждам — каза той, докато прескачаше трупа. — Не му повярвах, когато ми каза, че има само един човек на борда. Типично е за него да има подкрепление.
Борн застана на колене и огледа отзад главата й.
— Повърхностна е. Изгуби ли съзнание?
— Мисля, че не.
Той взе голям марлен тампон от шкафа с медицинските принадлежности и го напои със спирт.
— Готова ли си? — Борн го сложи върху раната на главата й, където косата беше сплъстена от кръв. Тя леко изохка през стиснатите си зъби.
— Можеш ли да задържиш за момент?
Тя кимна и Борн внимателно вдигна лаптопа в ръцете си. На него работеше програма, това поне беше ясно. На екрана мигаха два радио бутона — единият жълт, другият червен. От другата страна на екрана имаше зелен радио бутон, който не мигаше.
Борн въздъхна с облекчение.
— Отворил е програмата, но си го хванала, преди да успее да я активира.
— Слава Богу — каза тя. — Къде е Аркадин?
— Не знам. Когато капитанът ми каза, че си слязла долу, тръгнах след теб.
— Джейсън, не мислиш ли…
Като остави компютъра настрана, той й помогна да се изправи.
— Да те заведем при капитана, за да му кажеш добрите новини.
На лицето му се четеше страх.
— А ти?
Той й подаде лаптопа.
— Иди в кабината на щурвала и остани там. И, Мойра, този път наистина говоря сериозно.
С арбалета в едната ръка той пристъпи в коридора и се огледа надясно и наляво.
— Добре. Тръгвай. Тръгвай!
Аркадин се беше върнал в Нижни Тагил. Долу, в машинното помещение, заобиколен от желязо и стомана, той осъзна, че каквото и да се беше случило с него, където и да беше ходил, така и не е успял да избяга от затвора на своята младост. Част от него още беше в бордея, който държаха двамата със Стас Кузин. Част от него още дебнеше из нощните улици и похищаваше млади момичета. Техните бледи, уплашени лица се обръщаха към него, както сърна се обръща към автомобилни фарове. Но това, което им беше необходимо от него, не можеше — или нямаше — да им даде. Вместо това ги беше пратил на смърт във варната яма, която хората на Кузин бяха изкопали сред елите и плачещите хвойни. Много снегове бяха паднали, откакто беше измъкнал Елена от плъховете и негасената вар, но ямата си стоеше в паметта му, ярка като пламък. Само да можеше да изчисти паметта си.
Той се стресна, защото чу крясъка на Стас Кузин: Ами всички твои жертви?
Но това беше Борн, който слизаше по стоманената стълба към машинното отделение.
— Всичко свърши, Аркадин. Предотвратихме бедствието.
Аркадин кимна, но дълбоко в себе си знаеше друго: бедствието вече беше настъпило и беше твърде късно да се спрат последствията му. Докато вървеше към Борн, той се опита да си го представи в ума си, но Борн сякаш се видоизменяше като образ, който гледаш през призма.
Когато стигна на една ръка разстояние от него, той каза:
— Вярно ли е това, което Север каза на Икупов, че нямаш спомени след определен период от време?
Борн кимна.
— Вярно е. Не мога да си спомня по-голямата част от живота си.
Аркадин усети ужасна болка, която сякаш разкъсваше душата му. С недоизказан вик той отвори автоматичния си нож и замахна напред, като се целеше в корема на Борн.
Борн се обърна странично, хвана го за китката и започна да я извива, като опитваше да накара Аркадин да пусне оръжието. Аркадин замахна с другата си ръка, но Борн я блокира с предмишница. Тогава арбалетът изтрополи на палубата. Аркадин го изрита в сенките.
— Не трябва да е така — каза Борн. — Няма причина да сме врагове.
— Причините са навсякъде. — Аркадин се освободи и опита друга атака, но Борн я пресрещна. — Не виждаш ли? Ние сме еднакви, аз и ти. Не можем и двамата да съществуваме в един и същи свят. Единият от нас ще убие другия.
Борн се взря в очите на Аркадин и макар че думите му бяха на умопобъркан, Борн не видя лудост в очите му. Само неописуемо отчаяние и непреклонна воля за мъст. В известен смисъл Аркадин беше прав. Сега му беше останало само отмъщението, само за това живееше. След като Тарканян и Девра вече ги нямаше, единственият смисъл, който намираше в живота, беше да отмъсти за тяхната смърт. Борн нямаше какво да каже, за да му въздейства. Това беше рационален отговор на ирационален импулс. Вярно беше, двамата не можеха да съществуват в един и същи свят.
В този момент Аркадин финтира вдясно с ножа, удари отляво с юмрук и събори Борн назад на пети. Изведнъж намушка Борн с ножа, заби го в мускула на лявото му бедро. Борн изръмжа, превъзмогна усукването в коляното, а Аркадин блъсна с крак раненото бедро на Борн. Бликна кръв и Борн падна. Аркадин скочи върху него и започна да го налага по лицето с юмрук, когато Борн блокира опитите му да го наръга с ножа.