Борн знаеше, че не може да вземе кой знае какъв превес. Желанието на Аркадин за отмъщение го беше изпълнило с нечовешка сила. Като се бореше за живота си, Борн успя да отбива юмруците достатъчно дълго, че да се изтърколи изпод Аркадин. После стана и, тромаво накуцвайки, хукна по стълбата.
Аркадин го застигна, когато беше на около шест стъпала от нивото на машинното отделение. Борн изрита Аркадин с ранения крак и го изненада, като го улучи под брадата. Аркадин падна назад и Борн се закатери по стъпалата колкото може по-бързо. Левият му крак гореше от болка и оставяше кървави следи.
Стигна следващото ниво и продължи да се качва нагоре, още по-нагоре, докато не стигна до първото ниво от подпалубните помещения, където според Мойра беше камбузът. Намери къде е, влетя вътре и грабна два ножа и стъклена солница. Пъхна солницата в джоба си и щом Аркадин се показа на прага, вече държеше ножовете.
Сбиха се с ножовете, но тежките месарски ножове на Борн не можеха да се мерят с тънкото острие на автоматичния нож на Аркадин и Борн пак получи порязване, този път в гърдите. Той ритна Аркадин в лицето и хвърли своите ножове, за да изтръгне автоматичния от ръката на противника си, но напразно. Аркадин пак го намушка и едва не перфорира черния дроб на Борн. Борн се дръпна назад, после побягна през прага и изкачи последните стъпала до откритата палуба.
Танкерът почти беше спрял. Капитанът беше зает да координира закачането към влекачите, с които щяха да изминат последното разстояние до терминала за втечнен природен газ. Борн не можа да види Мойра и това го успокои. Не искаше тя изобщо да припарва до Аркадин.
Борн беше на път да се скрие между контейнерите, но Аркадин скочи върху него и го събори. Вкопчени един в друг, те дълго се търкаляха, докато не стигнаха до перилата. Морето беше много далеч под тях и се блъскаше в черупката на танкера. Един от влекачите сигнализира със сирена, щом приближи, и Аркадин настръхна. За него това беше сирената, която оповестяваше бягство от някой затвор в Нижни Тагил. Той видя черното небе и пак вкуси от серните изпарения в дробовете си. Видя чудовищното лице на Стас Кузин, усети главата на Марлийн между глезените си под водата, чу ужасните гърмежи, когато Семьон Икупов застреля Девра.
Аркадин изрева като тигър, издърпа Борн да стъпи на крака, като го удряше отново и отново, докато той не се надвеси с гръб над перилата. В този момент Борн знаеше, че ще умре, както се беше родил — паднал зад борда на кораб, изгубен в дълбините на морето и само по Божията милост изваден на рибарска лодка заедно с улова. Лицето му беше окървавено и подпухнало, ръцете му тежаха като олово, той си заминаваше.
В последния миг той извади солницата от джоба си, счупи я в парапета и хвърли солта в очите на Аркадин. Аркадин изрева от удара и болката, ръцете му инстинктивно се вдигнаха и Борн изтръгна автоматичния нож от него. Ослепен, Аркадин продължаваше да се бори и хвана острието. Със свръхчовешко усилие, без да обръща внимание, че острието порязва пръстите му, той измъкна ножа от Борн. Борн го дръпна заднишком. Но Аркадин вече владееше ножа, насълзените му очи частично си връщаха зрението и той налетя на Борн с глава, скрита между раменете, впрегнал в атаката цялата си тежест и решимост.
Борн имаше един шанс. Той застана на пътя на Аркадин, пренебрегна ножа, сграбчи Аркадин за униформеното яке и използвайки силата на инерцията си срещу него, се завъртя, завлече го около себе си и го вдигна. Бедрата на Аркадин се удариха в перилата, торсът му продължи своя полет и той падна през глава зад борда.
Падаше, падаше, падаше… от височина на дванайсет етажа, а после се заби във вълните.
Четиридесет и пета глава
— Имам нужда от почивка — каза Мойра. — Мисля, че Бали добре ще ми се отрази.
Двамата с Борн бяха в клиниката на „Некст Джен“ в една от учебните сгради, които гледаха към Тихия океан. „Луната на Ормуз“ успешно беше вкаран в дока на терминала за втечнен природен газ и товарът от силно компресирана течност беше изпомпан от танкера в контейнери на сушата, където бавно щеше да бъде затоплен и щеше да увеличи шестстотин пъти сегашния си обем, за да може да се използва от отделни потребители, от комунални и промишлени енергостанции. Лаптопът беше предаден на отдела за информационни технологии на „Некст Джен“, за да бъде анализирана програмата, и после завинаги го изключиха. Благодарният президент на „Некст Джен“ току-що беше напуснал клиниката, след като повиши Мойра до президент на отдела по безопасност и предложи на Борн високодоходна консултантска позиция във фирмата. Борн беше се обадил на Сорая и всеки предаде на другия най-новите събития. Той й беше дал адреса на къщата, в която живееше Север, като подробно й обясни нелегалната дейност, извършвана там.