Каква разлика от три месеца насам. Ако Стария още беше жив, Бат не би и помислил да се съгласи на тази среща. Бат беше лоялен човек, но неговата лоялност, както осъзна, се простираше до човека, който се беше свързал с него в колежа и го вербува за ЦРУ. Но тези дни бяха отминали. Властваше новият ред и това не беше честно. Бат не беше част от проблема, предизвикан от Мартин Линдрос и Джейсън Борн — той беше част от решението. Дори изпитваше подозрения към мъжа, който се беше оказал самозванец. Той щеше да го разкрие, ако Борн не се беше намесил. Това попадение, Бат знаеше, щеше да го постави на пътеката на победителя заедно със Стария.
Но след като Стария умря, Бат вече нямаше лоби за директорското място. Вместо това президентът беше избрал Вероника Харт. Един Господ знаеше защо. Това беше такава огромна грешка; тя просто щеше да срине ЦРУ със земята. Една жена не беше устроена да взима решенията, необходими за капитан на кораба ЦРУ. Жените подхождаха по различни начини и с други приоритети към проблемите. Помиярите на Агенцията за национална сигурност обграждаха ЦРУ и Бат не можеше да гледа как тази жена превръща всички, цялата институция, в мърша за тяхното угощение. Бат поне можеше да се присъедини към хората, които неизбежно щяха да поемат властта, когато Харт се издъни. Въпреки това го болеше, че е тук, че ще отплава в това непознато море.
В десет и половина вратите на църквата се отвориха, енориашите заслизаха по стълбите и застанаха на бледата слънчева светлина, като обръщаха главите си, сякаш бяха слънчогледи на зазоряване. Появиха се свещениците; те вървяха един до друг с Лутър Лавал. Лавал беше придружен от жена си и сина си тийнейджър. Двамата мъже останаха да бъбрят, а семействата се събираха свободно около тях. Жената на Лавал изглеждаше заинтригувана от разговора, но синът беше зает да отправя влюбени погледи към момиче горе-долу на неговата възраст, което подскачаше надолу по стълбите. Тя беше красива, Бат трябваше да го признае. После, стреснат, той осъзна, че тъй като Кендъл беше прегърнал тантурестата си жена, това беше една от трите им дъщери. Как те двамата са успели да родят трио от толкова хубави момичета, никой не знаеше. Дори Дарвин нямаше да може да го проумее, мислеше Бат.
Двете семейства — на Лавал и Кендъл — се скупчиха безразборно, сякаш бяха футболен отбор. После децата поеха по своите си задачи, едни с коли, други с велосипеди, защото църквата не беше далеч от домовете им. Двете жени благоприличие целунаха съпрузите си, пъхнаха се в един кадилак ескалад и потеглиха.
Останаха само двамата мъже, които се забавиха малко пред църквата, преди да завият към паркинга. Не размениха нито дума помежду си. Бат долови включването на мощен двигател.
Като лъскава акула на алеята се появи дълга черна бронирана лимузина. Спря за момент, докато Лавал и Кендъл се качат вътре. Двигателят й на празен ход изпращаше малки кълбета газове в хладния, свеж въздух. Бат преброи до трийсет и както беше инструктиран, излезе от своята кола. Щом го направи, задната врата на лимузината внезапно се отвори. Той пъхна глава вътре и влезе в слабо осветения плюшен интериор. Вратата зад него се затвори.
— Господа — каза той, като се сгъна на седалката срещу тях. Двамата мъже седяха един до друг в задната част на лимузината: Лутър Лавал, царят на разузнаването в Пентагона, и неговият заместник, генерал Ричард П. Кендъл.
— Много любезно от ваша страна да се присъедините към нас — каза Лавал.
Любезността нямаше нищо общо, помисли си Бат. Но сходство в целите имаше.
— За мен е удоволствие, господа. Поласкан съм и ако мога да бъда откровен, признателен съм, че се обърнахте към мен.
— Тук сме — отвърна Кендъл, — за да говорим откровено.
— Възразихме срещу назначението на Вероника Харт още от самото начало — каза Лавал. — Министърът на отбраната съвсем ясно изрази мнението си пред президента. Въпреки това други, включително съветникът по националната сигурност и държавният секретар — а както знаете, той е личен приятел на президента, — настояваха за външен човек от частния сектор по сигурността.
— Не стига това — отвърна Бат, — ами е и жена.
— Точно така — кимна генерал Кендъл. — Това е лудост.
Лавал се размърда.
— Това обаче е най-явният знак за разграждането на отбранителната ни мрежа, за което министър Холидей предупреждава вече от няколко години.