— Когато започнем да слушаме Конгреса и хората от народа, всяка надежда е изгубена — обади се Кендъл. — Вряща яхния от аматьори и всичките дялкат с малки брадвички, а нямат абсолютно никаква представа как се поддържа сигурност или се управляват разузнавателни служби.
По лицето на Лавал се плъзна смразяваща усмивка.
— Ето защо министърът на отбраната положи извънредно много усилия, за да запази действията в тайна.
— Колкото повече знаят, толкова по-малко разбират — каза генерал Кендъл. — И са по-склонни да се намесват чрез своите конгресни разглеждания и заплахи за орязване на бюджета.
— Надзорът е неприятен — съгласи се Лавал. — Ето защо определени сфери от Пентагона под мой контрол работят без него. — Той млъкна за момент, като изучаваше Бат. — Как ви звучи това, заместник-директоре?
— Като манна небесна.
— Олег оплеска страшно работата — каза Девра.
Аркадин се опита да познае.
— Забъркал се е и е загазил с някакви заложни къщи?
Тя поклати глава.
— Това беше миналата година. Имаше общо с Пьотър Зилбер.
Аркадин наостри уши.
— Какво за него?
— Не знам. — Очите й широко се разтвориха, щом Аркадин вдигна юмрука си. — Кълна се.
— Но ти си част от мрежата на Зилбер.
Тя извърна глава от него, сякаш не можеше да се понася.
— Незначителна част. Предавам неща насам-натам.
— Миналата седмица Шуменко ти е дал един документ.
— Даде ми пакет, не знам какво имаше в него — каза Девра. — Беше запечатан.
— Категоризация.
— Какво? — Тя вдигна поглед към него. Кървавите капчици по лицето й приличаха на лунички. Сълзите бяха размазали грима й и сега имаше тъмни полукръгове под очите.
— Първият принцип за създаване на структура. — Аркадин кимна. — Продължавай.
Тя сви рамене.
— Това е всичко, което знам.
— Ами пакетът?
— Предадох го нататък, както ми беше наредено.
Аркадин се наведе над нея.
— На кого го даде?
Тя бегло погледна сгърченото на пода тяло.
— Дадох го на Филя.
Лавал млъкна за момент, за да помисли.
— Така и не сме се запознали в Йейл.
— Вие бяхте две години по-напред от мен — каза Бат. — Но в „Череп и кости“ бяхте известен на всички.
Лавал се разсмя.
— Сега вие ме ласкаете.
— Едва ли. — Бат разкопча палтото си. — Чувал съм разни истории.
Лавал се навъси.
— Които никога не трябва да се издават.
Генерал Кендъл избухна в смях, който изпълни купето.
— Да ви оставя ли сами, момичета? По-добре не; някоя от вас може да си излезе бременна.
Забележката трябваше да прозвучи като шега, разбира се, но в нея имаше някаква противна недоизказана мисъл. Дали като военен се чувстваше обиден, че не е част от елитния клуб или заради връзката, която другите двама имаха чрез „Череп и кости“? Вероятно по малко и от двете. Във всеки случай Бат забеляза допълнителните нюанси в тона му и изолира възможните заключения на място, където можеше да ги изследва по-късно.
— Какво имахте предвид, господин Лавал?
— Търся начин да убедя президента, че неговите по-крайни съветници правят грешка, като препоръчват Вероника Харт за директор на ЦРУ. — Лавал сви устни. — Някакви идеи?
— На пръв поглед, много — отвърна Бат. — Каква е ползата за мен?
Сякаш тъкмо на място Лавал пусна още една усмивка.
— Ще изискаме нов директор на ЦРУ, когато успеем да разкараме Харт. Кого ще изберете на първо място?
— Сегашният заместник-директор изглежда логичният избор — отвърна Бат. — Това трябва да съм аз.
Лавал кимна.
— Точно това имаме предвид.
Бат потропа с върха на пръстите по коляното си.
— Ако вие двамата говорите сериозно.
— Така е, бъдете сигурен.
Умът на Бат бясно препускаше.
— На мен ми се стори неразумно да атакувате Харт директно на този ранен етап.
— По-добре не ни казвайте как да си вършим работата — обади се Кендъл.
Лавал вдигна ръка.
— Нека да чуем какво има да каже човекът, Ричард. — После добави към Бат: — Въпреки това нека изясня напълно едно нещо. Искаме Харт да се махне колкото се може по-бързо.
— Всички искаме това, но едва ли желаете да хвърлят подозренията върху вас… или върху министъра на отбраната.