Спектър извади друг албум. Той беше пълен с изрезки от вестници за терористични атаки по целия свят: Лондон, Мадрид, Карачи, Фалуджа, Афганистан, Русия. Докато Борн прелистваше страниците, списъкът нарастваше.
— Както виждаш, за някои от тези атаки са поели отговорност различни познати терористични мрежи. За други никой не е поел отговорност, никой терорист изобщо не е бил свързан с тях. Но от своите източници знам, че всичките са извършени от Черния легион — каза Спектър. — И сега планират най-голямата си, най-зрелищна атака. Джейсън, ние мислим, че се прицелват в Ню Йорк. Казах ти, че Пьотър Зилбер, младежът, убит от Черния легион, беше специален. Той беше магьосник. Някак си успя да открадне плановете за целта на атаката на легиона. Разбира се, обикновено планирането се извършва изцяло устно. Но явно мишената на тази атака е толкова сложна, че Черният легион е трябвало да се сдобие с действителните планове на конструкцията. Затова смятам, че ще е голяма сграда във важен район на града. Абсолютно наложително е да намерим този документ. Това е единственият начин да узнаем къде смята да удари Черният легион.
Аркадин седна на пода на малката площадка, краката му висяха от двете страни на отвора над най-горния етаж.
— Извикай им — прошепна той. Сега, след като беше разположен на висока позиция, така да се каже, искаше да ги привлече към себе си. — Давай. Нека да знаят къде си.
Девра изкрещя.
Сега Аркадин чу как някой с глухо кънтене се качва по желязната стълба. Щом отдолу се подадоха глава и ръка, която държеше пистолет, Аркадин заби глезените си в ушите на мъжа. Той облещи очи и Аркадин дръпна пистолета от ръката му, подпря се и прекърши врата на мъжа.
В момента, в който го пусна, мъжът се изтърколи с трополене надолу по стълбата. Както се предполагаше, през квадратния отвор полетя порой изстрели и куршумите се забиха в тавана. Още щом утихнаха, Аркадин блъсна Девра през отвора и я последва, като се плъзна надолу по външния край на стълбата.
Както се надяваше, останалите двама мъже, шокирани от загубата на своя другар, прекратиха огъня. Аркадин простреля единия в дясното око. Другият се отдръпна зад един ъгъл, когато Аркадин стреля по него. Аркадин изправи момичето — натъртено, но иначе невредимо, — втурна се към първата врата и блъсна по нея. Като чу раздразнен мъжки глас, той заблъска по отсрещната врата. Никакъв отговор. Стреля с пистолета си в ключалката, разби вратата и я отвори.
Апартаментът беше необитаем и по купищата прах и мръсотия, разбра, че никой не беше живял тук от доста време. Аркадин се втурна към прозореца. Изведнъж чу познати писъци. Стъпи на купчина боклуци и оттам изскочи плъх, после още един и още един. Бяха из целия апартамент. Аркадин застреля първия, после се овладя и разтвори широко прозореца. Блъсна го леден дъжд, който се стичаше надолу по стената на сградата.
Като държеше Девра пред себе си, той прекрачи рамката на прозореца. В този момент чу как третият мъж вика подкрепление и изстреля три куршума през разбитата врата. Той грубо издърпа Девра навън върху тясната противопожарна площадка и двамата се промъкнаха наляво към отвесната стълба, която водеше към покрива.
С изключение на един-два охранителни прожектора севастополската нощ беше по-тъмна и от самия ад. Дъждът се изливаше на режещи талази и блъскаше в лицето и ръцете. Аркадин се беше приближил достатъчно, за да стигне стълбата, когато железните пръчки, по които ходеше, поддадоха.
Девра изпищя, когато двамата рязко се смъкнаха и се приземиха срещу парапета на аварийната площадка отдолу. Почти веднага разнебитеното съоръжение поддаде под тежестта им и те се олюляха над ръба. Аркадин се протегна и с лявата си ръка се хвана за една стъпенка на стълбата. С дясната ръка се държеше за Девра. Увиснаха във въздуха — земята беше твърде далеч, за да рискува и да се пусне. Освен това нямаше удобен, достатъчно пълен контейнер за боклук, който да омекоти падането им.
— Издърпай се нагоре — каза той. — Увий краката си около мен.
— Какво?
Той й изкрещя командата и уплашена, Девра изпълни заповедта.
— Сега сключи глезени здраво около кръста ми.
Този път тя не се поколеба.
— Добре — каза Аркадин. — Сега се протегни нагоре, ще улучиш най-долното стъпало — не, хвани се за него с две ръце.
Мокрото желязо беше хлъзгаво и при първия опит Девра пропусна стълбата.
— Отново — изкрещя Аркадин. — И този път не пропускай.
Явно ужасена, Девра сключи пръсти около стъпалото и се хвана толкова здраво, че кокалчетата й побеляха. А лявото рамо на Аркадин бавно се изместваше от ставата. Ако не сменеше веднага позицията си, с него беше свършено.