— Сега какво? — попита Девра.
— Щом се хванеш сигурно за стъпалото, освободи глезените си и се издърпай нагоре по стълбата, докато успееш да застанеш на стъпало.
— Не знам дали имам толкова сила.
Той се повдигна нагоре и накрая стисна стъпалото под дясната си мишница. Не чувстваше лявата си ръка. Раздвижи пръсти и в пулсиращото му рамо сякаш се забиха игли.
— Продължавай — каза той, като я избута нагоре. Не можеше да позволи тя да види колко е силна болката му. Лявата му ръка мъчително се гърчеше, но той продължаваше да бута Девра.
Накрая тя застана на стълбата над него. Погледна надолу.
— Сега ти.
Цялата лява страна на Аркадин беше вцепенена, а тялото му гореше в треска.
Девра се протегна към него.
— Хайде.
— Нямам кой знае за какво да живея, умрях много отдавна.
— Разкарай се. — Тя пропълзя надолу и когато пак се протегна, хвана ръката му. В това време ходилото й се смъкна от стъпалото и се хлъзна надолу към Аркадин с такава сила, че Девра почти ги отскубна и двамата.
— Боже, ще падна! — изкрещя тя.
— Увий пак крака около кръста ми — викна той. — Точно така. Сега се пусни от стълбата първо с едната ръка, после с другата. Вместо за нея се хвани за мен.
Когато тя изпълни нарежданията му, Аркадин започна да се катери по стълбата. Щом стигна достатъчно високо, за да застане с обувки на стъпалата, качването стана по-лесно. Пренебрегна пламналото си ляво рамо — и двете ръце му трябваха, за да се изкачи.
Най-после стигнаха до покрива, прехвърлиха се през каменния парапет и легнаха без дъх върху смолата, залята с шуртяща вода. Изведнъж Аркадин усети, че дъждът вече не бие в лицето му. Погледна нагоре и видя човек — третият от групата — да стои над него с пистолет, насочен в лицето му.
Мъжът се ухили.
— Време е да умреш, копеле.
Професор Спектър прибра албумите. Преди да затвори чекмеджето обаче, извади две фотографии. Борн разгледа лицата на двама мъже. Мъжът на първата снимка беше приблизително на възрастта на професора. Очилата почти комично увеличаваха големи воднисти очи, над които се простираха забележително гъсти вежди. Иначе главата му беше плешива.
— Семьон Икупов — каза Спектър. — Водач на Черния легион.
Той поведе Борн от библиотеката нагоре по стълбите, навън зад къщата на свеж въздух. Пред тях се простираше безукорно подредена английска градина, опасана от нисък чемширов плет. Небето беше безбрежно синьо и бездънно, изпълнено с обещания за ранна пролет. Между голите клони на върбата изпърха птица, без да е сигурна къде да кацне.
— Джейсън, ние трябва да спрем Черния легион. Единственият начин да го направим, е да бъде убит Семьон Икупов. Вече изгубих трима от способните си хора в тази задача. Имам нужда от някой по-добър. Имам нужда от теб.
— Аз не съм наемен убиец.
— Джейсън, моля те, не се обиждай. Нуждая се от помощта ти, да спра тази атака. Икупов знае къде са плановете.
— Добре. Ще намеря и него, и плановете. — Борн поклати глава. — Но не е нужно да бъде убиван.
Професорът тъжно поклати глава.
— Благородно отношение, но ти не познаваш Семьон Икупов като мен. Ако не го убиеш ти, сигурно е, че той ще убие теб. Повярвай ми, като ти казвам, че се опитах да го заловя жив. Никой от хората ми не се е върнал от това поръчение.
Той се загледа в езерцето.
— Няма друг, към който мога да се обърна, никой толкова опитен, че да намери Икупов и да сложи край на тази лудост веднъж завинаги. Убийството на Пьотър е признак за началото на решителната схватка между мен и Черния легион. Ако не ги спрем сега, те ще успеят да атакуват своята цел.
— Ако това, което казвате, е истина…
— Истина е, Джейсън. Кълна ти се.
— Къде е Икупов?
— Не знаем. Опитвахме се да го проследим през последните четиридесет и осем часа, но всичко се оказа напразно. Беше във вилата си в Кампионе д’Италия, Швейцария. Там смятаме, че е бил убит Пьотър. Но Икупов вече не е там.
Борн се втренчи в двете снимки, които държеше в ръка.
— Кой е по-младият мъж?
— Леонид Данилович Аркадин. Допреди няколко дни смятахме, че той е независим наемен убиец сред фамилиите на руските групировки. — Спектър чукна с показалец между очите на Аркадин. — Той е човекът, който заведе Пьотър при Икупов. Някак си — още се опитваме да разберем как — Икупов е разбрал, че Пьотър е човекът, откраднал плановете му. При всички положения тъкмо Аркадин, заедно с Икупов, е разпитвал Пьотър и го е убил.