Бат уверено кимна.
— Точно така. Имам план, който е всъщност съвсем безопасен.
Може би трябваше да го каже другояче. Холидей се намръщи.
— Никой план не е безопасен, господин Бат, особено когато включва Джейсън Борн.
— Уверявам ви, никой не знае това по-добре от мен, господин министър.
Бат, като най-старши сред седемте директори, не се безпокоеше, когато му противоречат. Той играеше защитник на човек с голям опит в отблъскване на претендентите за короната. Все пак беше наясно, че стъпва по неизследвана земя, където се вихреше борба за власт с неясен изход.
Той отмести чинията си. След като си имаше работа с тези хора, знаеше, че играе с пресметнат риск; от друга страна, усещаше искрите, които прехвърчаха откъм министър Холидей. Бат беше навлязъл в истинската властова мрежа на нацията, място, на което тайно бе копнял да попадне, и почувства силно главозамайване.
— Тъй като планът се свежда до директор Харт — каза сега Бат, — надявам се, че ще успеем да ударим с един куршум два заека.
— Нито дума повече. — Холидей вдигна ръка. — Лутър и аз трябва да се придържаме към благоприлично опровержение. Не можем да си позволим изходът от тази операция да удари нас. Това ясно ли е, господин Бат?
— Пределно ясно, сър. Това чисто и просто си е моя операция.
Холидей се ухили.
— Синко, тези думи са музика за големите ми стари тексаски уши. — Той подръпна възглавничката на ухото си. — Сега, предполагам, че Лутър ти е казал за „Тифон“.
Бат премести поглед от министъра към Лавал и обратно.
— Не, сър, не е.
— Пропуснал съм — меко каза Лавал.
— Е, това е най-подходящият момент. — По лицето на Холидей все така грееше усмивка.
— Ние смятаме, че един от проблемите на ЦРУ е „Тифон“ — каза Лавал. — На директора му се събира твърде много — да преустрои правилно и да ръководи ЦРУ, и да държи юздите на „Тифон“. При това положение отговорността за „Тифон“ ще бъде свалена от плещите ви. Този отдел ще бъде контролиран пряко от мен.
Целият въпрос се разглеждаше спокойно, но Бат знаеше, че обмислено го заставят да се подчини. Тези хора бяха поискали контрол над „Тифон“ от самото начало.
— „Тифон“ е рожба на ЦРУ — каза той. — Той е продукт на Мартин Линдрос.
— Мартин Линдрос е мъртъв — отсече Лавал. — Сега директор на „Тифон“ е поредната жена. Трябва да се занимаем с това, както и с много други въпроси, които ще повлияят на бъдещето на „Тифон“. И ти ще трябва да вземеш съдбоносни решения, Роб, за цялото ЦРУ. Не искаш в чинията си повече, отколкото можеш да поемеш, нали? — Това не беше въпрос.
Бат се почувства така, сякаш губеше тяга на хлъзгав наклон.
— „Тифон“ е част от ЦРУ — каза той като последен, немощен опит да си възвърне контрола.
— Господин Бат — прекъсна го Холидей. — Ние обявихме своето решение. С нас ли сте или да вербуваме някой друг от ЦРУ?
Мъжът, който се обади на професор Спектър в ресторанта, беше Михаил Тарканян. Борн предложи за място на среща националния зоопарк и професорът се обади на Тарканян.
След това професорът позвъни на секретарката си в университета, за да й каже, че той и професор Уеб ще си вземат свободен ден. Качиха се в колата на Спектър и от имението потеглиха към зоопарка.
— Твоят проблем, Джейсън, е, че се нуждаеш от идеология — каза Спектър. — Идеологията ти дава основа. Тя е гръбнакът на обвързването.
Борн, който шофираше, поклати глава.
— Доколкото мога да си спомня, в миналото все са ме манипулирали идеолози. Засега мога да кажа, че идеологията дава единствено зрително поле като в тунел. Всичко, което не се вмества в самоналожените ти граници, или се пренебрегва, или се унищожава.
— Сега вече знам, че действително разговарям с Джейсън Борн — каза Спектър. — Защото опитах с всички сили да внуша на Дейвид Уеб чувството за пълноценност, което беше изгубил някъде в миналото. Когато дойде при мен, ти не беше просто изхвърлен зад борда, ти беше жестоко осакатен. Помъчих се да ти помогна да се излекуваш, като те подтикна да отхвърлиш всичко онова, което те е наранило толкова дълбоко. Но сега виждам, че съм сгрешил…
— Не сте сгрешили, професоре.
— Не, нека довърша. Все бързаш да ме защитиш, сигурен си, че винаги съм прав. Не мисли, че не оценявам чувствата ти към мен. Изобщо не искам това да се променя. Но от време на време аз наистина правя грешки и тази беше една от тях. Не знам какво се е случило при създаването на самоличността Борн и повярвай, казвам ти, че не искам да знам.