Мерцедесът спря до неговото беемве и от него с плавни движения на тигър излезе мъж със светла коса и дори още по-светли очи. Той не беше много едър, не беше и с прекалено развити мускули, както повечето от служителите в руските групировки, но въпреки това нещо у него излъчваше безмълвна заплаха, която според Пьотър беше впечатляваща. От съвсем ранна възраст Пьотър беше в контакт с опасни хора. На единайсет години уби мъж, който беше заплашил майка му. Не се колеба ни най-малко. Ако беше се поколебал, онзи следобед на азербайджанския пазар майка му щеше да умре от ръката на убиец с нож. Този убиец, както и други през годините, беше изпратен от Семьон Икупов, безмилостният отмъстител на бащата на Пьотър, човекът, който в този момент необезпокояван обитаваше своята вила на „Виале Марко Кампионе“, на по-малко от миля от мястото, където сега стояха Пьотър и Леонид Аркадин.
Двамата мъже не се поздравиха, не се обърнаха един към друг по име. Аркадин извади куфарчето от неръждаема стомана, което Пьотър му беше изпратил. Пьотър се пресегна за близнака на куфарчето в своето беемве. Размяната стана върху капака на мерцедеса. Двамата сложиха куфарчетата долу едно до друго и ги отключиха. В това на Аркадин беше отрязаният пръст на Макс, опакован в хартия и найлон. В куфарчето на Пьотър имаше трийсет хиляди долара в диаманти, единствената валута, която Аркадин приемаше за плащане.
Аркадин търпеливо чакаше. Докато Пьотър разопаковаше палеца, той се взираше в езерото и може би му се искаше да е на някоя от моторниците, които прокарваха пътеки далеч от сушата. По време на пътуването от Русия палецът на Макс беше позавехнал. От него лъхаше определен мирис, който не беше непознат за Пьотър Зилбер. Беше погребал доста роднини и колеги. Обърна се така, че слънцето да освети татуировката, и извади малка лупа, през която се втренчи в белязаното.
Най-после прибра лупата.
— Труден ли се оказа?
Аркадин се обърна с лице към него. За момент настойчиво се взря в очите на Пьотър.
— Не особено.
Пьотър кимна. Той хвърли палеца по стръмнината и метна празната торбичка след него. Аркадин, който прие това за приключване на сделката, посегна към пакета с диаманти. Извади бижутерска лупа, избра случаен диамант и го огледа със самоувереността на познавач.
Щом кимна, удовлетворен от чистотата и цвета, Пьотър каза:
— Какво ще кажеш да изкараш тройно повече от това, което ти платих за тази задача?
— Аз съм много зает човек — отвърна Аркадин без излишни обяснения.
Пьотър наклони почтително глава.
— Не се съмнявам.
— Приемам само поръчки, които ме интересуват.
— Семьон Икупов би ли те заинтересувал?
Аркадин замря неподвижен. Край тях минаха две спортни коли, хвърчащи нагоре по пътя, сякаш бяха в Льо Ман. През ехото на гърлените им ауспуси Аркадин каза:
— Колко удобно, че случайно се намираме в малкото княжество, където живее Семьон Икупов.
— Виждаш ли? — ухили се Пьотър. — Знам точно колко си зает.
— Двеста хиляди — каза Аркадин. — Обичайните условия.
Пьотър, който беше очаквал каква ще е таксата на Аркадин, кимна в знак на съгласие.
— Важи незабавно при доставка.
— Съгласен.
Пьотър вдигна капака на багажника на беемвето. Вътре имаше още две куфарчета. От едното той прехвърли в куфарчето върху капака на мерцедеса сто хиляди в диаманти. От другото подаде на Аркадин пакет с документи, в които имаше и сателитна карта, показваща точното местоположение на Икуповата вила, списък с неговите бодигардове и серия подробни архитектурни планове на вилата, включително електрическите схеми, резервното захранване и подробности за охранителните инсталации на мястото.
— В момента Икупов се намира там — каза Пьотър. — Как ще проникнеш вътре си е твоя работа.
— Ще държим връзка. — След като прегледа документите и зададе някой друг въпрос, Аркадин ги сложи в куфарчето върху диамантите, щракна капака и метна куфарчето на пътническата седалка в мерцедеса така леко, сякаш беше пълно с балони.