Като се приближи до него, тя сложи ръка на рамото му.
— Джейсън, какво има? Струва ми се, че си притеснен.
Борн се помъчи да изглежда спокоен. Също като Мари тя имаше тайнствената способност да усеща какво чувства той, макар че за всички останали умееше да запазва непроницаемо изражение. Важното сега беше да не я лъже; тя щеше да улови това моментално.
— Мисията е невероятно деликатна. Професор Спектър вече ме предупреди, че ще скоча насред кървава вражда между две московски фамилии от групировките.
Тя го хвана малко по-здраво.
— Твоята лоялност към професора е възхитителна. В края на краищата Мартин най-много се възхищаваше на твоята лоялност. — Тя погледна часовника си. — Трябва да тръгвам.
Вдигна лице към неговото, устните й бяха меки и целувката й продължи сякаш цяла вечност.
Мойра тихо се засмя.
— Скъпи Джейсън, не се безпокой. Не съм от хората, които питат кога пак ще те видя.
После рязко се обърна и си тръгна. След малко Борн чу дрезгавия звук на мотора и скърцането на гумите, докато колата правеше завой по чакълестата алея към шосето.
Аркадин се събуди мръсен и схванат. Ризата му още беше подгизнала от пот след кошмара през нощта. През изкривените щори на прозореца се процеждаше сивкава светлина. Протегна врат, завъртя глава и си помисли, че има огромна нужда от гореща, продължителна вана, но хотелът имаше само душ в банята в коридора.
Той се обърна и разбра, че е сам в стаята — Девра я нямаше.
Седна в леглото, спусна крака от влажното, разхвърляно легло и потърка с длани грубото си лице. Рамото му пулсираше. Беше подуто и пареше.
Тъкмо се пресягаше към дръжката на вратата, когато тя се отвори. На прага стоеше Девра с хартиен плик в ръка.
— Липсвах ли ти? — каза тя с язвителна усмивка. — Виждам го изписано на лицето ти. Мислил си, че съм офейкала.
Тя влезе вътре и с ритник затвори вратата. Без да мигат, очите й срещнаха неговите. Ръката й стисна лявото му рамо нежно, но достатъчно здраво, за да му причини болка.
— Донесох кафе и пресни кифлички — спокойно каза тя. — Не се отнасяй грубо с мен.
Аркадин я погледна свирепо. Болката не значеше нищо за него, но предизвикателството на Девра го вбеси. Той беше прав. У нея имаше нещо много повече, отколкото личеше на повърхността.
Той се отпусна, тя също.
— Знам коя си. Не Филя е бил куриерът на Пьотър. А ти.
По лицето й пробягна язвителна усмивка.
— Чудех се колко време ти трябва да се сетиш. — Девра остави картонените чашки за кафе и подреди кифличките върху празния плик. Извади малка торбичка с лед и я хвърли към него.
— Още са топли. — Тя отхапа една и замислено започна да дъвче.
Аркадин сложи леда върху рамото си и изпита облекчение. Погълна своята кифличка на три хапки. После изля горещото кафе в гърлото си.
— Предполагам, че после ще сложиш дланта си над открит пламък. — Девра поклати глава. — Мъже.
— Защо си още тук? — попита Аркадин. — Можеше просто да избягаш.
— И къде да отида? Застрелях един от хората на Пьотър.
— Сигурно имаш приятели.
— На никого не мога да се доверя.
Което значеше, че вярва на него. Инстинктът му подсказваше, че не лъже за това. Беше измила тежкия пласт спирала, който се беше разтекъл и размазал предната нощ. Странно, но така очите й изглеждаха дори още по-големи. Сега по лицето й имаше руменина, след като беше изтрила белия театрален грим.
— Ще те заведа в Турция — каза тя. — В малък град на име Ескишехир. Там изпратих документа.
От това, което Аркадин знаеше, Турция — древната врата между Изтока и Запада — идеално се връзваше.
Торбичката с лед се изхлузи, когато Аркадин я дръпна за предницата на блузата. Макар че от рязкото движение рамото го заболя, това изобщо не му направи впечатление. Отиде до прозореца и широко го отвори. Връхлетяха ги уличните звуци на ранната утрин. Той я надвеси през прозореца така, че главата и торсът й излязоха навън.
— Какво ти казах, ако ме лъжеш?
— Сега най-добре да ме убиеш — каза тя с гласа на малкото момиченце. — Няма да търпя повече униженията ти.
Аркадин я издърпа обратно в стаята и я пусна.
— Какво ще направиш — каза той самодоволно. — Ще скочиш през прозореца?
Тя спокойно се приближи до прозореца и седна на перваза, като го гледаше през цялото време. Аркадин я сграбчи за краката и я изтегли от ръба.
Стояха, впили погледи един в друг, дишаха ускорено, сърцата им изпомпваха твърде много адреналин.