— Вчера, докато бяхме на стълбата, ти ми каза, че няма много за какво да живееш — каза Девра. — Това се отнася до голяма степен и за мен. Така че ние и двамата сме сродни по душа и нямаме нищо, освен другия.
— Откъде да знам, че следващото звено от веригата е Турция?
Девра отметна косата си от лицето.
— Уморих се да те лъжа — каза тя. — Сякаш лъжа себе си. Какъв е смисълът?
— На думи е лесно.
— Тогава ще ти го докажа. Когато стигнем в Турция, ще те заведа при документа.
Като се опитваше да не мисли прекалено за това, което е казала, Аркадин кимна в знак на признателност към тяхното неловко примирие.
— Повече няма да те докосна с пръст.
„Освен, за да те убия“, помисли си той.
Дванадесета глава
Художествената галерия „Фриър“ се намираше откъм южната страна на Националната алея, на запад граничеше с Вашингтонския монумент, а на изток — с Отражателното езеро, вход към необятната сграда на Капитолия. Намираше се на ъгъла на алея „Джеферсън“ и Дванадесета улица, близо до западния край на алеята.
Сградата, флорентински ренесансов палат, облицован с гранит от Стоуни Крийк, Кънектикът, е била поръчана от Чарлс Фриър, за да приюти огромната му колекция от близкоизточно и източноазиатско изкуство. Главният вход на северната страна на сградата, където трябваше да се състои срещата, беше оформен с три арки, подчертани с дорийски пиластри, които обграждаха централната лоджия. Тъй като архитектурата му беше обърната навътре, много критици смятаха, че фасадата е твърде неприветлива, особено когато се сравняваше с разкоша на близката Национална художествена галерия.
Въпреки всичко по рода си „Фриър“ беше водещият музей в страната и Сорая го обичаше не само заради безбройните произведения на изкуството, които пазеше, но и заради елегантните линии на самия палат. Особено много харесваше сдържаното открито пространство при входа му и факта, че дори както сега, когато алеята гъмжеше от орди туристи на отиване и връщане от метростанция „Смитсониън“ на Дванадесета улица, самата галерия „Фриър“ беше оазис на тишината и спокойствието. Когато през деня нещата в кабинета на Сорая стигнеха точката на кипене, тя идваше във „Фриър“, за да се отпусне. Десет минути с нефритените фигури от династия Сун и произведенията с японски лак й действаха като балсам за душата.
Като се приближи към северната страна на алеята, тя внимателно се вгледа в множеството пред входа на „Фриър“ и й се стори, че видя сред яките мъже от Средния запад с техния силен акцент и изядени срички, подскачащите деца и техните засмени майки, тийнейджърите с отсъстващ поглед, включени към своите плеъри, издължената, елегантна фигура на Вероника Харт, която мина през входа, а после се приведе.
Сорая слезе от бордюра, но рязко изсвирване на клаксон от приближаваща кола я стресна и тя се върна на тротоара. Точно в този момент мобилният й телефон забръмча.
— Според теб какво точно правиш? — каза Борн в ухото й.
— Джейсън?
— Защо идваш на тази среща?
Тя глупаво се огледа наоколо; никога нямаше да успее да го види и знаеше това.
— Харт ме покани. Трябва да говоря с теб. И аз, и директорката трябва.
— За какво?
Сорая си пое дълбоко въздух.
— Подслушвателните постове на „Тифон“ са засекли серия от обезпокоителни разговори, които подсказват за предстояща терористична атака в град на Източното крайбрежие. Проблемът е, че само това имам. По-лошо, кореспонденцията е между два кадъра на група, за която нямаме абсолютно никакви данни. Моя беше идеята да те привлека, за да ги намериш и да спреш атаката.
— Не е кой знае колко, за да продължиш — каза Борн. — Няма значение. Името на групата е Черният легион.
— По време на аспирантурата изучавах връзката между клон на мюсюлманския екстремизъм и Третия райх. Но това не може да е същият Черен легион. Когато нацистка Германия пада, те или са били убити, или разформировани.
— Може и е — каза Борн. — Не знам как е успял да оцелее, но е така. Трима техни членове опитаха да отвлекат професор Спектър тази сутрин. Видях емблемата им, татуирана на ръката на стрелеца.
— Трите конски глави, обединени от човешки череп?
— Да — Борн описа инцидента с подробности. — Провери тялото в моргата.
— Ще го направя — отвърна Сорая. — Но как е успял Черният легион да остане в дълбока нелегалност през всичкото това време, без да го засекат?