— Имат мощен международен фронт — каза Борн. — Източното братство.
— Това звучи невероятно — отвърна Сорая. — Източното братство има водещо място в отношенията между исляма и Запада.
— Независимо от това, моят източник е извън подозрение.
— Боже Господи, какво си правил, докато те нямаше в ЦРУ?
— Никога не съм бил в ЦРУ — рязко отвърна Борн. — Ето ти само една причина за това. Казваш, че искаш да говориш с мен, но едва ли ти трябват половин дузина агенти за това.
Сорая замръзна.
— Агенти? — Сега тя беше на самата алея и трябваше да се въздържи и да не се оглежда отново. — Тук няма агенти на ЦРУ.
— Откъде знаеш?
— Харт щеше да ми каже…
— Защо трябва да ти казва нещо? Ти и аз сме донякъде изменници.
— Това е доста вярно. — Тя продължи да върви. — Но днес по-рано се случи нещо и затова смятам, че агентите, които си забелязал, са от АНС. — Тя описа начина, по който ги бяха проследили с Харт от главната квартира на ЦРУ до ресторанта. Каза му за министър Холидей и Лутър Лавал и как двамата действаха, за да направят ЦРУ част от тайните служби на Пентагона.
— Това щеше да се връзва — отвърна Борн, — ако бяха само двама. Но шест души? Не, в ход е различен дневен ред, за който никой от нас не знае.
— Например?
— Агентите са разположени перфектно, в триъгълник спрямо входа на „Фриър“ — каза Борн. — Това означава, че сигурно знаят предварително за срещата. Освен това значи, че шестимата не са изпратени да следят Вероника Харт. Ако не са тук заради нея, трябва да са пратени за мен. Това е работа на Харт.
Сорая усети как по гърба й полазват ледени тръпки. Ами ако директорката я лъжеше? Ами ако през цялото време е искала да отведе Борн до капан? Имаше логика едно от първите й официални действия като директор на ЦРУ да е залавянето на Джейсън Борн. Така определено щеше да стъпи здраво до Роб Бат и другите, които презираха Борн, страхуваха се от него и се възмущаваха от Харт. Освен това залавянето на Борн щеше да й спечели много точки пред президента и да попречи на министър Холидей да трупа влияние. И все пак защо Харт беше позволила на Сорая евентуално да обърка първата й полева акция, като също присъства? Не, трябваше да вярва, че това е инициатива на АНС.
— Не го вярвам — категорично каза тя.
— Да речем, че си права. Другата възможност е просто ужасна. Ако не Харт е поставила капана, значи някой високопоставен в ЦРУ го е направил. Аз директно се обърнах към Харт, за да я помоля.
— Да — отвърна Сорая. — Като използва моя телефон, много ти благодаря.
— Намери ли го? Сега си с нов.
— Беше в канавката, където си го хвърлил.
— Тогава престани да се оплакваш — каза Борн, без да е груб. — Не мога да си представя, че Харт е казала на прекалено много хора за тази среща, но един от тях работи против нея и ако е така, много вероятно да е вербуван от Лавал.
Ако Борн беше прав… Ами естествено, че беше.
— Ти си голямата награда, Джейсън. Ако Лавал успее да те залови, след като никой в ЦРУ не е могъл, той ще е героят. След това ще може да завземе ЦРУ с песен — Сорая усети как над челото й избива пот. — При тези обстоятелства — продължи тя — мисля, че би трябвало да се оттеглиш.
— Трябва да видя кореспонденцията между Мартин и Мойра. И ако Харт организира този капан, тогава тя никога няма да ми даде достъп до тези файлове по друго време. Трябва да рискувам, но не и докато ти не се убедиш, че Харт носи материала.
Сорая, която беше почти до входа, изпусна дълбока въздишка.
— Джейсън, аз намерих разговорите. Мога да ти кажа какво има в тях.
— Мислиш ли, че можеш да ми ги цитираш дословно? — попита той. — Така или иначе, не е толкова просто. Карим ал Джамил е подправил стотици файлове, преди да замине. Познавам метода, който е използвал, за да ги промени. Трябва да ги видя с очите си.
— Явно няма начин да те разубедя.
— Така е — отвърна Борн. — Когато се увериш, че материалът е автентичен, звънни ми на мобилния веднъж. После искам да заведеш Харт в лоджията, далеч от самия вход.
— Защо? — попита тя. — Това само ще те затрудни да… Джейсън?
Но Борн вече беше затворил.
От своята наблюдателна позиция върху покрива на „Форестър Билдинг“ на „Индипендънс Авеню“ Борн придвижи своя мощен бинокъл за нощно виждане от Сорая, докато тя отиваше към директорката, покрай струпаните туристи, които се лутаха наоколо, до агентите на пост около западния край на алеята. Двама се размотаваха и бъбреха край североизточния ъгъл на северната сграда на земеделското министерство. Друг, с ръце в джобовете на шлифера, пресичаше диагонално на югозапад от „Медисън Драйв“ към „Смитсониън“. Четвърти беше зад колелото на неправилно паркирана кола на „Конститюшън Авеню“. Всъщност тъкмо той беше разкрил играта. Борн беше забелязал колата, паркирана на неразрешено място, точно когато патрулка на градската полиция спря успоредно на нея. Прозорците й се смъкнаха, последва разговор. Шофьорът на незаконно паркираната кола за кратко показа лична карта. Патрулката се отдалечи.