— Говорех за Мойра Тревър — каза директорката.
Преди Сорая да успее да сглоби отговор, от предните врати се изсипа множество хора. Борн беше сред тях. Сорая можеше да го види, но той беше закрит от всеки отсреща на улицата.
— Ето го — промърмори тя, щом Борн дойде бързо и безшумно зад тях. Явно някак беше влязъл през входа от „Индипендънс Авеню“, през южната част на сградата, беше се приближил до посетителите и си беше проправил път през галериите до главния вход.
Директорката се обърна и впи пронизващ поглед в Борн.
— Значи все пак дойде.
— Казах, че ще дойда.
Той не мигна, изобщо не помръдна. Сорая помисли, че сигурно е безкрайно ужасен и с всички сили, до крайност е мобилизирал волята си.
— Имате нещо за мен.
— Казах, че може да го прочетеш. — Директорката му подаде малък кафяв плик за документи.
Борн го взе.
— Съжалявам, че нямам време да го прочета тук.
Той се извърна, промуши се в тълпата и изчезна във „Фриър“.
— Чакай! — извика Харт. — Чакай!
Но беше твърде късно и във всеки случай двама агенти на АНС бързо пристигнаха и влязоха през входа. Движението им се забави от хората, които излизаха от галерията, но избутаха много от тях настрани. Изприпкаха покрай Харт и Сорая, сякаш двете не съществуваха. Появи се трети агент и зае позиция точно в лоджията. Вторачи се в тях и леко се усмихна.
Борн се движеше из вътрешността толкова бързо, колкото смяташе за благоразумно. Беше запомнил разпределението от туристическа брошура и след като веднъж вече беше минал оттук, не направи нито една ненужна стъпка. Но едно нещо го тревожеше. Не беше видял никакви агенти, докато влизаше. Значи повече от вероятно щеше да си има работа с тях на излизане.
Близо до задния вход служител на охраната проверяваше галериите преди края на работното време. Борн трябваше да заобиколи покрай ъгъл с издадена напред противопожарна кутия и гасител. Чу тихия глас на охранителя, докато повеждаше някакво семейство към изхода отпред. Беше готов да се измъкне, когато чу други гласове — по-резки и отсечени. Потъна в сенките и видя двама стройни, беловласи китайски учени в костюми на фини райета и лъщящи обувки, които спореха за достойнствата на порцеланова ваза от династия Тан. Гласовете им заглъхнаха заедно със стъпките, докато се насочваха към „Джеферсън Драйв“.
Без да губи и миг, Борн провери шунта, който беше направил на алармената система. Дотук показваше, че всичко е нормално. Бутна вратата да се отвори. Нощният вятър удари в лицето му в мига, в който видя двама агенти да бързат нагоре по гранитните стълби с извадени револвери. Имаше време само да отчете колко странни са оръжията, преди да се свие обратно вътре и да отиде право до противопожарната кутия.
Те влязоха през вратата. Водещият отнесе в лицето струя от потушаваща огъня пяна. Борн се сгуши, за да избегне обезумелия куршум от втория агент. На практика нямаше шум, но нещо близо до рамото му звънна в стената, покрита с бял мрамор от Тенеси, после издрънча на пода. Той запрати пожарогасителя по стрелеца. Удари го в слепоочието и агентът падна. Борн счупи стъклото на противопожарната кутия и силно дръпна червената метална дръжка. Пожарната аларма веднага се включи и прониза всеки ъгъл на галерията.
Борн изхвърча от вратата и хукна диагонално по стъпалата, като се насочи на запад, право към Дванадесета улица. Очакваше да види още агенти при югозападния ъгъл на сградата, но щом излезе от „Индипендънс Авеню“ по Дванадесета улица, се озова срещу поток от хора, привлечени към сградата от алармата. Вече се чуваше как сирените на пожарните коли се носят над все по-шумната глъч на тълпата.
Той забърза надолу по улицата към входа на метростанция „Смитсониън“ и пътем влезе в интернет през мобилния си телефон. Отне му по-дълго време, отколкото би искал, но накрая натисна иконата с „Отметки“ и се върна в сайта на метрото. Като намери в менюто станция „Смитсониън“, той отиде до линка за пристигането на следващия влак, чиято информация се обновяваше на всеки трийсет секунди. Три минути до влак 6 от Оранжевата линия до „Виена/Феърфакс“. Той бързо съчини текстово съобщение „ФБ“ и го прати на номер, който беше уговорил предварително с професор Спектър.
Метростанцията, задръстена от хора, спрели на стълбите, за да гледат разигралите се събития, беше само на петдесет метра разстояние. Борн чу полицейски сирени и видя няколко немаркирани коли да се насочват по Дванадесета улица към „Джеферсън“. Щом стигнаха до кръстовището, всички завиха на изток освен една, която тръгна право на юг.