Студен дъжд заливаше Мюнхен. И в най-хубавите дни това беше сив град, а сред този порой като костенурка беше прибрал главата си в бетонната черупка, обръщайки гръб на всички посетители.
Борн и Мойра седяха в подобния на пещера „Некст Джен 747“. Борн говореше по мобилния си телефон и правеше резервация за следващия полет до Москва.
— Би ми се искало да наредя самолетът да те откара — каза Мойра, след като той затвори телефона.
— Не, не ти се иска — отвърна Борн. — Искаш да остана тук, до теб.
— Вече ти казах защо според мен това не е добра идея. — Тя погледна навън към мократа настилка, нашарена с дъги от разлято гориво и масло. Дъждовните капки струяха по плексигласовия прозорец като състезателни коли на писта. — Аз изобщо не искам да си тук.
Борн отвори папката, която беше взел от Вероника Харт, и я подаде на Мойра.
— Погледни това.
Мойра се извърна, сложи папката в скута си и след като я прелисти, вдигна поглед и попита:
— ЦРУ ли ме наблюдаваха? Е, това е утешително.
— Как така утешително?
Тя вдигна папката.
— Всичко това е дезинформация, нагласено е. Преди две години, когато строежът на терминала за природен газ в Лонг Бийч беше в разгара си, шефовете ми подозираха, че „Ол Ен“, основният ни конкурент, следи нашите комуникации, за да придобие собственост върху системите, които правят нашия терминал уникален. Мартин ми направи услуга и поиска от Стария разрешение да организира секретна акция. Стария се съгласи, но при изричното условие никой друг да не узнае за това, така че никога не каза на никого в ЦРУ. Като проследихме мобилните си разговори, открихме, че „Ол Ен“ наистина подслушва обажданията ни.
— Спомням си уговорката — каза Борн.
— След уликите, които аз и Мартин предоставихме, „Ол Ен“ се отказаха от съдебен процес.
— „Некст Джен“ постигна взаимноизгодно споразумение, нали така?
Мойра кимна.
— И спечели правата да построи терминала за природен газ в Лонг Бийч. Ето така получих поста на изпълнителен вицепрезидент.
Борн прибра папката. И той изпита облекчение. За него доверието беше като продънена лодка, от която бликаха течове при всяко завъртане и която заплашваше да го потопи. Беше отстъпил част от себе си на Мойра, но загубата на контрол беше като нож в сърцето му.
Мойра го погледна доста натъжено.
— Подозираше ли, че може да съм някоя Мата Хари?
— Беше важно да съм сигурен — отвърна той.
Лицето й помръкна.
— Разбирам. — Тя започна нервно да пъха книжата в тънък кожен куфар. — Мислеше, че съм предала Мартин и ще предам и теб?
— Олекна ми, че не е истина.
— Толкова се радвам да го чуя — стрелна го тя с леден поглед.
— Мойра…
— Какво? — Тя отметна косата от лицето си. — Какво искаш да ми кажеш, Джейсън?
— Аз… това е мъчително за мен.
Мойра се наведе напред, впила поглед в него.
— Просто ми кажи.
— Вярвах на Мари — каза Борн. — Опрях се на нея, тя ми помогна с амнезията. Винаги беше до мен. А после изведнъж… я загубих.
Гласът на Мойра омекна.
— Знам.
Той най-после я погледна.
— Няма нищо хубаво в това да си самотен. Но за мен всичко е въпрос на доверие.
— Знам, мислиш, че не съм ти казала истината за мен и Мартин. — Тя взе ръцете му в своите. — Ние никога не сме били любовници, Джейсън. Бяхме повече като брат и сестра. Подкрепяхме се един друг. Доверието не дойде лесно при никой от нас. Мисля, че и за двама ни е важно да ти кажа това сега.
Борн разбра, че тя също говори за тях двамата, а не за нея и Мартин. Беше вярвал на толкова малко хора в живота си: Мари, Алекс Конклин, Мо Панов, Мартин, Сорая. Виждаше всички неща, които му пречеха да продължи живота си. С толкова оскъдно минало му беше трудно да се разделя с хората, които е познавал и за които се бе грижил.
Усети болезнена скръб.
— Мари е мъртва. Тя вече е в миналото. А децата ми са много по-добре при дядо си и баба си. Животът им е спокоен и щастлив. Така е най-добре за тях.
Той се изправи, имаше нужда да се раздвижи.
Мойра усети, че Борн се чувства неловко, и смени темата.
— Знаеш ли колко време ще си в Москва?
— Предполагам, че колкото ти ще си в Мюнхен.
Това я накара да се усмихне. Тя стана и се наведе към него.
— Успех, Джейсън. И се пази. — Целуна го продължително и страстно. — Спомняй си за мен.