Шестнадесета глава
Сорая Мур бе топло посрещната в притихналото убежище на Библиотеката, където преди по-малко от двайсет и четири часа Лутър Лавал и генерал Кендъл проведоха своя неофициален разговор. Самият Кендъл я взе и я откара до солидната сграда на АНС дълбоко в провинцията на Вирджиния. Сорая, разбира се, никога не беше стъпвала там.
Лавал, в тъмносин костюм на бели райета, синя риза с бели яка и маншети и раирана вратовръзка с цветовете на Йейл, приличаше на банков служител. Около старинната маса за игра на карти бяха подредени три стола.
— Директор Мур, толкова съм слушал за вас, истинско удоволствие е да се запознаем. — Широко усмихнат, Лавал й посочи единия стол. — Моля.
Сорая не знаеше дали с любопитство или тревога трябва да се отнесе към внезапната покана. Но въпреки това се огледа из стаята.
— Къде е министър Холидей? Генерал Кендъл ме информира, че съм поканена от него.
— О, така е — каза Лавал. — За съжаление министърът на отбраната беше извикан на среща в Овалния кабинет. Обади се да ви предам извиненията му и да настоявам да разговаряме без него.
Сорая знаеше — всичко това означава, че Холидей не е имал намерение да участва в тази интимна среща. Съмняваше се дали той изобщо знае за нея.
— Както и да е — каза Лавал, щом Кендъл седна на третия стол. — Вашето присъствие тук ни е много приятно. — Той вдигна ръка и Уилард се появи като във фокус. — Нещо за пиене, Директоре? Знам, че като мюсюлманка алкохолът ви е забранен, но имаме всякакви еликсири, от които да си изберете.
— Чай, моля — каза тя директно на Уилард. — Цейлонски, ако имате.
— Разбира се, мадам. Мляко? Захар? — Не, благодаря. — Тя така и не беше усвоила британския обичай.
Уилард се поклони, преди безшумно да изчезне.
Сорая се обърна към двамата мъже.
— Сега, господа, с какво мога да ви бъда полезна?
— По-скоро смятам, че е точно обратното — каза Кендъл. Сорая настръхна.
— Какво имате предвид?
— Честно казано, заради бъркотията в ЦРУ — започна Лавал. — Мислим, че „Тифон“ работи с една ръка, завързана отзад на гърба.
Уилард пристигна с чая на Сорая и чашите с уиски за мъжете. Той остави черния емайлиран японски поднос с чашата, питиетата и сервиза за чай, после се отдалечи.
Лавал изчака Сорая да налее чая си и продължи:
— Струва ми се, че „Тифон“ невероятно много ще спечели ако се възползва от всички ресурси, които са на разположение в АНС. Можем да ви помогнем дори да се разпрострете отвъд обсега на достъп на ЦРУ.
Сорая вдигна чашата си до устните и усети възхитителния вкус на ароматния цейлонски чай.
— Изглежда, знаете повече за „Тифон“, отколкото всеки от нас в ЦРУ.
Лавал тихо се засмя.
— Добре, да спрем да го усукваме. Имахме къртица в ЦРУ. Вече знаете кой е. Той направи фатална грешка, като тръгна след Джейсън Борн и се провали.
Вероника Харт беше освободила Роб Бат от поста му същата сутрин. Този факт сигурно бе привлякъл вниманието на Лавал, особено след като заместилият Бат, Питър Маркс, беше един от най-гласовитите застъпници на Харт още от самото начало. Сорая познаваше Питър добре и беше внушила на Харт, че той заслужава поста.
— Бат сега работи ли за АНС?
— Господин Бат вече не е полезен — твърде остро реагира Кендъл.
Сорая се обърна към военния.
— Бегъл поглед към вашата собствена участ, не смятате ли, генерале?
Лицето на Кендъл се сви като юмрук, но след едно почти неуловимо кимване на Лавал той преглътна забележката.
— Макар да е доказана истина, че животът в разузнавателните служби е жесток, дори брутален — намеси се Лавал, — определени личности в тях са — да кажем — застраховани от нещастни случаи.
Сорая не сваляше поглед от Кендъл.
— Предполагам, че аз бих могла да съм една от тези определени личности.
— Да, точно така — Лавал кръстоса крака. — Вашите позналия за мюсюлманското мислене и обичаи, опитът ви като дясна ръка на Мартин Линдрос, откакто създаде „Тифон“, са безценни.
— Един ден генерале, безценен кадър като мен със сигурност ще заеме вашия пост.
Лавал се покашля.
— Това означава ли, че се качвате на кораба?
Сорая се усмихна мило и остави чашата си на масата.
— Вие, господин Лавал, сигурно знаете как се прави лимонада от лимони.
Лавал също й върна усмивка, сякаш изпълняваше сервис в тениса.