— Скъпа директорке, вие улучихте един от моите специалитети.
— Кое ви кара да смятате, че ще изоставя ЦРУ?
Лавал вдигна показалец.
— Доколкото разбирам, вие сте прагматична жена. По-добре от нас знаете какъв хаос е в ЦРУ. Колко време според вас ще трябва на новата директорка да изправи курса на кораба? Кое ви кара да смятате, че изобщо го може. Интересувам се от вашето мнение, но преди да отговорите, помислете колко малко време може да имаме, преди тази непозната терористична група да атакува.
Сорая се почувства така, сякаш я бяха зашеметили с удар в тила. Как, по дяволите, АНС се беше добрала до подслушаните разговори на „Тифон“? В момента обаче това беше спорен въпрос. Важното беше как да отговори на това нарушение на секретността.
Преди Сорая да успее да формулира противоудара, Лавал каза:
— Но за едно нещо съм любопитен. Защо директор Харт сметна за необходимо да запази тази информация за себе си, вместо да я предостави на Вътрешна сигурност, ФБР и АНС?
„Вече съм вътре, помисли си Сорая. Все едно, ще измина целия път.“
— Това се дължи на мен. До инцидента във „Фриър“ информацията беше прекалено оскъдна, затова сметнах, че включването на други разузнавателни служби само ще размъти водата.
— Тоест — обади се Кендъл, доволен от възможността да я подразни — не искахте ние да се ровим в лехата с вашите моркови.
— Това е сериозна ситуация, директоре — каза Лавал. — Въпрос на национална сигурност…
— Ако тази мюсюлманска терористична група, която се казва Черният легион, улови дори намек, че сме подслушали разговорите й, ще се провалим още преди да сме почнали да действаме.
— Можех да ви уволня.
— И да изгубите безценния ми опит? — Сорая поклати глава. — Не вярвам.
— Е, какво имаме? — сопна се Кендъл.
— Задънена улица. — Лавал прокара ръка през челото си. — Мислите ли, че ще е възможно да видя информацията на „Тифон“? — беше сменил тона с помирителен. — Дали вярвате или не, ние не сме империя на злото. Всъщност може да се окаже, че ще успеем да помогнем с нещо.
Сорая помисли.
— Смятам, че може да се уреди.
— Отлично.
— Ще трябва да е „само за прочит“.
Лавал веднага се съгласи.
— И в контролирана, силно ограничена среда — добави Сорая, като използваше предимството си. — Офисите на „Тифон“ в ЦРУ са идеално място.
Лавал разпери ръце.
— Защо не тук?
Сорая се усмихна.
— Не съм съгласна.
— При сегашния климат смятам, че разбирате нежеланието ми да се срещаме там.
— Разбирам какво имате предвид. — Сорая помисли малко. — Ако наистина донеса информацията тук, ще трябва да взема някого с мен.
Лавал енергично кимна.
— Разбира се. Както на вас ви е удобно. — Той изглеждаше далеч по-доволен от Кендъл, който гледаше Сорая така, сякаш беше се сблъскал с нея на бойното поле.
— Честно казано — отвърна Сорая, — нищо от това, което виждам тук, не ме успокоява. — Тя пак огледа стаята.
— Сградата се претърсва за електронни бръмбари по три пъти на ден — отбеляза Лавал. — Освен това имаме най-съвършените системи за наблюдение, в основата си компютризирана мониторна система, която следи през две хиляди видеокамери с близък обсег, инсталирани из съоръженията и наземните части, и ги сравнява от секунда на секунда за всякакви аномалии. Софтуерът АМОИП сравнява всякакви аномалии спрямо база данни с повече от един милион изображения и взима решения в реално време за наносекунди. Например птица в полет ще бъде игнорирана, но не и бягаща фигура. Повярвайте ми, излишно е да се безпокоите.
— Точно сега единственото нещо, за което се безпокоя — каза Сорая, — сте вие, господин Лавал.
— Разбирам напълно. — Лавал допи уискито си. — Затова е цялото упражнение, директоре. За да изградим доверие помежду си. Как иначе ще работим заедно?
Генерал Кендъл изпрати Сорая с един от своите шофьори. Тя поиска да я остави там, където се беше уговорила за срещата Кендъл, преди някогашния Национален исторически восъчен музей на „И Стрийт“. Изчака, докато движението погълне черния Форд, после се обърна и измина целия път покрай сградата с нормална крачка. В края на обиколката си, когато вече беше сигурна, че никой не я следи — нито от АНС, нито друг, изпрати трибуквено съобщение по мобилния си телефон. Две минути по-късно се появи млад мъж с мотоциклет. Носеше дънки, черно кожено яке и лъскава черна каска със спуснато пред лицето затъмнено стъкло. Той забави и спря само колкото тя да се качи зад него. Подаде й каска, изчака Сорая да я сложи и забръмча надолу по улицата.