— Трябва ми план на банковата сграда — каза Борн.
— Няма проблем — Баронов излезе от М10. Сега Борн беше Фьодор Иванович Попов, служител от средно ниво в „Газпром“ — огромният, управляван от държавата, енергиен конгломерат.
— Доколко този документ за самоличност ще издържи проверка? — попита Борн.
— Не се безпокойте — ухили се Баронов. — Професорът има приятели в „Газпром“, които знаят как да ви защитят, Фьодор Иванович.
Антъни Прауис полагаше големи усилия, за да държи овехтелия зил под око, но нямаше да го изгуби, каквито и маневри да предприемаше шофьорът, за да избяга. Чакаше Борн да пристигне на „Шереметиево“ през граничния контрол. Генерал Кендъл беше му изпратил на мобилния актуална снимка от наблюдение на Борн. Снимката беше зърниста и двуизмерна заради използвания дълъг телескопичен обектив, но беше в близък план; Прауис нямаше как да не разпознае Борн при пристигането.
За Прауис следващите няколко минути бяха решаващи. Не си правеше илюзии, че Борн може да не го забележи; следователно в кратките мигове, докато обектът му още не се е ориентирал, той трябваше да запомни всяко характерно движение, без значение какво е то. От опит знаеше, че тези малки наблюдения ще се окажат безценни, когато дойде времето да прихване обекта и да го обезвреди.
Прауис не беше чужденец в Москва. Беше роден тук в семейство на британски дипломат и жена му, културен аташе. Докато не стана на петнайсет години, Прауис не разбираше, че работата на майка му е за прикритие. Тя всъщност беше шпионин на МИ-6, тайните служби на Нейно величество. Четири години по-късно майката на Прауис се компрометира и МИ-6 тайно ги изведе от страната. Тъй като тя вече беше издирвана жена, семейство Прауис беше изпратено в Америка, за да започне нов живот с ново фамилно име. Заплахата се беше загнездила толкова дълбоко в Прауис, че той всъщност забрави как се наричаха някога. Сега беше просто Антъни Прауис. Щом натрупа престижни университетски дипломи, той кандидатства в АНС. От мига, в който беше открил, че майка му е шпионин, вече искаше само това. Никакви молби на родителите му не успяха да го разубедят. Заради лекотата, с която усвояваше чужди езици, и познанията му за други култури АНС го изпрати в чужбина — първо на Африканския рог, за да се обучи, а после в Афганистан, където се свърза с местните племена, сражаващи се с талибаните в суровите планински местности. Беше корав мъж, не му бяха чужди лишенията, нямаше страх от смъртта. Знаеше стотици начини как да се убие човешко същество. В сравнение с това, което беше преживял през последните деветнайсет месеца, това задание щеше да е фасулска работа.
Седемнадесета глава
По Волоколамското шосе Борн и Баронов стигнаха до „Крокус Сити“, огромен луксозен търговски център. Построен през 2002 година, той беше безкрайна поредица от лъскави бутици, ресторанти, автомобилни зали и мраморни фонтани. Освен това беше отлично място да се откачиш от опашката си.
Докато Борн пазаруваше подходящи дрехи, Баронов говореше по мобилния си телефон. Беше безсмислено да опитват да се освободят от преследвача в лабиринта на търговския център, защото той пак щеше да ги прихване, щом се върнат при колата. Баронов викаше свой колега да дойде в „Крокус Сити“. Щяха да вземат неговата кола, а той да закара зила в Москва.
Борн плати купените дрехи и се преоблече в тях. Баронов го заведе в кафето „Франк Мюлер“ вътре в центъра, където си поръчаха кафе и сандвичи.
— Разкажете ми за последната приятелка на Пьотър — каза Борн.
— Гала Нематова? — Баронов сви рамене. — Няма кой знае какво за разказване. Тя е само едно от онези хубавички момичета, които се срещат из всички модерни московски нощни клубове.
— Къде да я намеря?
Баронов сви рамене.
— Ходи там, където се трупат олигарсите. Наистина и аз знам колкото теб. — Той добродушно се засмя. — Аз съм твърде стар за такива места, но с удоволствие ще те разведа довечера.
— От теб искам само да ми заемеш кола.
— Както кажеш, приятелю.
В тоалетната Баронов размени ключовете за колите, както се беше уговорил. Когато се върна, подаде на Борн сгънат лист хартия с плана на сградата на Московската банка.
Излязоха от другата страна и стигнаха до паркинг в другия край на търговския център. Влязоха в черна волга от отминала епоха и за облекчение на Борн тя веднага запали.