— Виждаш ли? Няма проблем — весело се засмя Баронов. — Какво щеше да правиш без мен, господин Борн?
„Крайбрежна Фрунзенская“ се намираше на югоизток от вътрешното московско „Садовое колцо“. Михаил Тарканян беше казал, че от прозореца на хола може да види пешеходния мост към парка „Горки“. Не беше излъгал. Апартаментът му беше в сграда, недалеч от „Хлестакоф“, ресторант, който сервираше превъзходна руска кухня според Баронов. С двуетажния портик с четвъртити колони и декоративни бетонни балкони сградата беше образец на стила от сталинската епоха, който грубо се вместваше и държеше в подчинение по-пасторалното и романтично архитектурно минало.
Борн нареди на Баронов да остане във волгата, докато той се върне. Изкачи се по каменните стъпала, мина под колонада и през стъклена врата. Озова се в малък вестибюл с вътрешна врата, която беше заключена. На дясната стена имаше месингово табло с бутони звънци, съответстващи на апартаментите. Борн прокара пръст надолу по редичките, докато намери бутона с името на Тарканян. Видя номера на апартамента, прекоси до вътрешната врата и използва малко гъвкаво острие вместо ключ. Вратата щракна и се отвори; той влезе вътре.
Отляво имаше малък разнебитен асансьор. Отдясно към първия етаж се издигаше доста внушително стълбище. След първите три мраморни стъпала следваха обикновени бетонни стълби, от които се вдигаше прах като талк от износената пореста повърхност.
Апартаментът на Тарканян беше на третия етаж, в тъмен коридор, просмукан от миризма на варено зеле и задушено месо. Подът беше покрит с малки шестоъгълни плочки, нащърбени и изтрити.
Борн намери вратата и допря ухо, за да се вслуша в звуците в апартамента. Не чу нищо, хвана дръжката на вратата, бавно я завъртя и отвори. Отдясно, през наполовина дръпнатите завеси, се процеждаше бледа светлина. Освен мириса на застояло се усещаше следа от мъжки одеколон или крем за коса. Тарканян беше казал, че не се е връщал от години, така че кой пребиваваше в този апартамент?
Борн мина безшумно и предпазливо през стаите. Нямаше нито прах, нито мебелите бяха покрити с чаршафи. В хладилника намери храна, макар че хлябът на плота беше мухлясал. Все пак през тази седмица някой беше живял тук. Дръжките на всички врати бяха стъклени, също като тази на входната врата, и някои изглеждаха разхлабени върху месинговите основи. На стената имаше снимки: елегантни черно-бели фотографии на парка „Горки“ в различните сезони.
Леглото на Тарканян не беше оправено. Завивките лежаха отметнати на гънки, сякаш някой е бил стреснат в съня си или е излязъл набързо. От другата страна на леглото вратата към банята беше полуотворена.
Борн забеляза рамкирана снимка с размер на пощенска картичка. На нея имаше млада жена, блондинка с лъскава външност, каквато поддържаха моделите по цял свят. Помисли си дали това е Гала Нематова, когато улови смътно движение с крайчеца на окото си.
Върху Борн връхлетя мъж, скрит зад вратата на банята. Беше синеок, русокос и едър. От двете страни на врата и по дланите му имаше татуировки. Спомени от руски затвор. Мъжът беше въоръжен с рибарски нож с дебело острие.
Най-добрият начин да неутрализираш нож е да се доближиш до противника си. Щом мъжът замахна към Борн, той се обърна, хвана го за ризата и го блъсна с чело по носа. Бликна кръв, мъжът изрева и изруга на гърлен руски: „Гад!“
Заби юмрук в бедрото на Борн и опита да освободи ръката си, която държеше ножа. Борн приложи блокаж на нерва в основата на палеца му. Руснакът удари Борн в гърдите и го запрати от леглото в полуотворената врата на банята. Стъклената дръжка се заби в гърба на Борн и той се изви назад. Вратата изцяло се отвори и той се просна на студените плочки. Сега противникът му отново можеше да борави с ръката си и извади пистолет „Стечкин АПС“, калибър девет милиметра. Борн го изрита в пищялната кост и той се свлече на едно коляно, после го удари отстрани по лицето и пистолетът се плъзна по плочките. Руснакът изсипа порой юмруци и удари с ръка, които пак изблъскаха Борн към вратата, а после грабна пистолета. Борн се пресегна и усети хладния шестоъгълник на стъклената топка. Ухилен, мъжът насочи пистолета в сърцето на Борн. Като изтръгна топката, Борн я запрати в средата на челото на руснака и тя го удари с всичка сила. Той облещи очи и се свлече на пода.
Борн прибра пистолета и си пое дъх. После претърси руснака. Той, разбира се, нямаше документ за самоличност у себе си, но това не означаваше, че Борн не може да разбере откъде е.