Като извади вещите от якето и ризата на здравеняка, Борн дълго разглежда многобройните татуировки. На гърдите му имаше тигър, знак за насилник. На лявото му рамо кинжал, от който капе кръв — знак, че е убиец. Но третият символ — дух, който се появява от арабска лампа — заинтригува най-много Борн. Това беше знак, че руснакът е бил в затвора за престъпления, свързани с наркотици.
Професорът беше казал на Борн, че две от фамилиите в руската мафия, Казанская и Азерите, си съперничат за пълен контрол над пазара за дрога. „Не се изпречвай на пътя им, беше го предупредил Спектър. Ако влязат в контакт с теб, моля те, не се замесвай. Вместо това обърни другата буза. Това е единственият начин да оцелееш там.“
Борн се канеше да стане, когато видя нещо от вътрешната страна на лакътя: малка татуировка на фигура с мъжко тяло и глава на чакал. Това беше Анубис, египетският бог на подземното царство. Този символ трябваше да пази собственика от смъртта, но освен това напоследък беше присвоен от Казанская. Какво правеше в апартамента на Тарканян член на толкова мощна руска групировка? Бил е изпратен да го намери и да го убие. Защо? Борн трябваше да разбере това.
Той огледа банята, мивката с капещо кранче, бурканчетата с крем за очи и пудра, моливите за очи и изцапаното огледало. Отметна завесата на душа и събра няколко руси косъма от канала. Бяха дълги, явно женски. На Гала Нематова?
Борн влезе в кухнята и потърси в чекмеджетата синя химикалка. Върна се в банята и взе един от моливите за очи. Като се приведе до руснака, нарисува точно копие на татуировката с Анубис от вътрешната страна на левия си лакът; когато сгрешеше някоя линия, я изтриваше. Щом остана доволен, със синята химикалка направи окончателната „татуировка“. Знаеше, че тя няма да издържи на разглеждане отблизо, но за моментно разпознаване според него беше задоволителна. Внимателно отми очната линия на чешмата, после пръсна малко спрей за коса над мастилените очертания, за да ги фиксира по-добре върху кожата.
Провери зад тоалетното казанче и в него — любимо място за криене на пари, документи или важни материали, но не намери нищо. Тръгна си, но погледът му попадна върху огледалото. Като се взря по-отблизо, успя да види тук-там следа от червено. Червило, което внимателно беше избърсано сякаш някой — вероятно руснакът от Казанская — се беше помъчил да го изтрие. Защо би го направил?
На Борн му се стори, че зацапаното оформя някакъв надпис. Той взе бурканче с пудра за лице и духна отгоре му. Пудрата, произведена от нефт, потърси двойника си в огледалото и залепна върху призрачния образ на червилото, също произведено от нефт.
Когато приключи, остави бурканчето и отстъпи крачка назад. Виждаше написана набързо бележка:
„Отивам в «Китайския летец». Къде си?
Значи Гала Нематова, последната приятелка на Пьотър, наистина живееше тук. Дали Пьотър беше използвал този апартамент, докато Тарканян го е нямало?
На излизане Борн провери пулса на руснака. Беше бавен, но стабилен. Въпросът защо Казанская е пратила този закоравял в затвора убиец в апартамент, където Гала Нематова някога беше живяла с Пьотър, тегнеше в съзнанието му. Имаше ли връзка между Семьон Икупов и тази групировка?
Като разгледа отново и подробно снимката на Гала Нематова, Борн се измъкна от апартамента така тихо, както беше влязъл. В коридора се вслуша в шумовете, но освен приглушения бебешки плач в апартамент на втория етаж всичко беше притихнало. Борн слезе по стълбите и мина през вестибюла, където малко момиченце, хванало майка си за ръка, се опитваше да я завлече нагоре по стълбите. Борн и майката си размениха безцелни усмивки на непознати, които се разминават. Борн излезе навън и мина под колонадата. Огледа се. С изключение на възрастна жена, която предпазливо избираше пътя си през хлъзгавия сняг, наоколо нямаше никой. Той се вмъкна на предната седалка на волгата и затвори вратата след себе си.
Тогава видя кръвта, която се стичаше от гърлото на Баронов. В същия миг около врата му рязко се уви жица и се впи в трахеята.
Четири пъти в седмицата след работа Родни Фиър, шеф на полевата поддръжка в ЦРУ, тренираше във фитнес клуб близо до дома си във Феърфакс, Вирджиния. Той прекара един час на пътечката, още един час с вдигане на тежести, после си взе студен душ и се запъти към сауната.
Тази вечер го чакаше генерал Кендъл. Кендъл смътно видя, че стъклената врата се отваря и вътре се всмуква студен въздух, а към съблекалнята се плъзват струйки пара. После от мъглата се появи стегнатото, атлетично тяло на Фиър.