Когато Гала Нематова и нейният кавалер, изпотени и прегърнати, напуснаха дансинга, Борн също слезе от него. Той проследи с поглед как двойката си проправя път до една маса, където ги посрещнаха двама мъже. Четиримата започнаха да се наливат с шампанско, сякаш беше вода. Борн изчака пак да напълнят високите си чаши, а после тръгна към тях с наперена гангстерска походка.
Като се надвеси над компаньона на Гала, той извика в ухото й:
— Имам спешно съобщение за теб.
— Хей — извика в отговор онзи с неприкрита враждебност. — Кой си ти, по дяволите?
— Грешен въпрос. — Като го стрелна с поглед, Борн дръпна ръкава на якето си достатъчно високо, че да зърне неговата фалшива татуировка с Анубис.
Мъжът прехапа устни и пак седна долу, а Борн се пресегна и издърпа Гала Нематова далеч от масата.
— Излизаме навън да поговорим.
— Луд ли си? — Тя се дръпна, за да се освободи от хватката му. — Навън е кучи студ.
Борн продължи напред, като я стискаше за лакътя.
— Ще говорим в моята лимузина.
— Е, това е друго. — Гала Нематова му се озъби недоволно.
Очите й бяха с кестеняв оттенък, големи, с извити нагоре ъгълчета, които напомняха за азиатска кръв.
От канала се носеше мразовит вятър, само донякъде препречван от струпаните скъпи коли и таксита. Борн почука на стъклото на поршето и шофьорът, разпознал го, отключи вратите. Борн и момичето се пъхнаха вътре.
Разтреперана, Гала се сгуши в неадекватно късото си кожено палто. Борн помоли шофьора да включи отоплението. Онзи се съгласи и потъна в кожената яка на балтона си.
— Не ме интересува какво съобщение имаш за мен — враждебно каза Гала. — Каквото и да е то, отговорът е не.
— Сигурна ли си? — Борн се чудеше накъде бие тя.
— Разбира се, че съм сигурна. Писна ми вашите момчета да ме разпитват къде е Леонид Данилович.
„Леонид Данилович — каза си Борн. — Име, което професорът никога не е споменавал.“
— Преследваме те, защото той е сигурен, че ти знаеш. — Борн нямаше представа какво говори, но чувстваше, че ако продължава да поддържа диалога с нея, ще успее да я накара да се разприказва.
— Не знам. — Гала звучеше като малко раздразнено момиченце. — Но дори и да знаех, нямаше да го изпортя. Можеш да кажеш това на Маслов. — Тя направо изплю името на Дмитрий Маслов — водачът на Казанская.
„Е, добре е като за начало“, помисли си Борн. Но защо Маслов преследваше Леонид Данилович и какво общо имаше това със смъртта на Пьотър? Той реши да разнищи тази връзка.
— Защо ти и Леонид Данилович използвахте апартамента на Тарканян?
Веднага разбра, че е сгрешил. Изражението на Гала драстично се промени. Очите й се присвиха и тя издаде дълбок гърлен звук.
— Какво е това, по дяволите? Вие вече знаете защо бяхме настанени там.
— Кажи ми пак — каза Борн, като отчаяно импровизираше. — Информацията ми е от трети човек. Може би нещо се губи.
— Какво може да се губи? Леонид Данилович и Тарканян са първи приятели.
— Там ли водеше Пьотър на вашите среднощни срещи?
— А, значи това било. Казанская иска да знае всичко за Пьотър Зилбер и аз знам защо. Пьотър поръча убийството на Боря Макс в затвора и не в кой да е, а в Строго охраняваната затворническа колония 13. Кой можеше да направи това? Да влезе там, да ликвидира Макс — много силен и умел наемен убиец на Казанская — и да излезе, без да го забележат.
— Точно това иска да знае Маслов — каза Борн, защото това беше най-безобидният коментар, който можеше да направи.
Гала докосна изкуствения си маникюр, осъзна какво прави и спря.
— Той подозира, че Леонид Данилович го е направил, защото Леонид е известен с такива подвизи. Няма кой друг да е — сигурен е.
Борн реши, че е време да я притисне.
— И е прав.
Гала сви рамене.
— Защо защитаваш Леонид? — попита той.
— Обичам го.
— Както обичаше Пьотър?
— Не ставай глупав — изсмя се Гала. — Никога не съм обичала Пьотър. Той беше задача, за която Семьон Икупов хубавичко ми плати.
— А Пьотър плати за твоето предателство с живота си.
Гала като че ли го видя в друга светлина.
— Кой си ти?
Борн пренебрегна въпроса й.
— По това време къде се срещаше с Икупов?
— Никога не съм го срещала. Леонид служеше за посредник.