— Съвсем скоро ще излезем на магистралата — каза тя, за да разсее все по-тегавото мълчание. — Нямам търпение да се пъхна в топло легло.
Неизбежно дойде момент, в който Аркадин пое инициативата с Марлийн. Случи се, когато тя спеше. Той се промъкна по коридора до вратата й. За него беше детска игра да отключи бравата само с една тел, увита около корка на бутилка шампанско, което Икупов беше поднесъл на вечеря, разбира се, понеже беше мюсюлманин, самият Икупов не опита алкохола, но Аркадин и Марлийн нямаха такива ограничения. Аркадин беше предложил сам да отвори шампанското и когато приключи, скри телта в шепата си.
Стаята миришеше на нея — на лимони и мускус, комбинация, която предизвикваше раздвижване под корема му. Луната беше кръгла и ниско над хоризонта. Сякаш Бог я притискаше между дланите си.
Аркадин стоеше неподвижно, заслушан в дълбокото, равномерно дишане на Марлийн и от време на време улавяше съвсем леко похъркване. Завивките на леглото прошумоляха, щом тя се обърна на дясната си страна, с гръб към него. Той изчака дишането й да се успокои и тогава отиде до леглото. Качи се и коленичи над нея. Луната осветяваше лицето и рамото й, вратът й беше в сянка, затова му се стори, че вече я е обезглавил. По някаква причина тази гледка го обезпокои. Опита се да диша дълбоко и леко, но тревожното видение стегна гърдите му и така го зашемети, че той почти изгуби равновесие.
А после усети нещо твърдо и студено, от което на един дъх дойде на себе си. Марлийн беше будна, беше обърнала глава, втренчена в него. В дясната й ръка имаше „Глок 20“, десети калибър.
— Зареден е — каза тя.
Което означаваше, че има още четиринадесет патрона, ако не успее да го убие от първия път. Не че имаше такава вероятност. „Глок“ беше един от най-мощните пистолети, които можеха да се купят. А тя не се шегуваше.
— Назад.
Той се търколи от леглото, а тя седна. Голите й гърди бяха сребристи на лунната светлина. Изглежда, изобщо не я интересуваше, че е полугола.
— Ти не спеше.
— Не съм спала, откакто дойдох тук — каза Марлийн. — Предчувствах този момент. Очаквах да се промъкнеш в стаята ми.
Тя остави пистолета отстрани.
— Ела в леглото. С мен си в безопасност, Леонид.
Сякаш хипнотизиран, той се качи на леглото и като малко дете положи глава върху меката възглавница на гърдите й, докато тя нежно го люлееше. Тя легна свита около него, като искаше топлината й да се пропие в неговата хладна, подобна на мрамор плът. Постепенно Марлийн усети как сърцето му престана да препуска лудо. Аркадин се унесе в равномерния ритъм на нейното сърце.
Малко по-късно тя го събуди с шепот в ухото. Не беше трудно — той искаше да се освободи от кошмара. Стресна се и се взира в нея дълго време с изопнато тяло. Чувстваше гърлото си изранено от виковете насън. Щом се върна в настоящето, той я позна. Усети ръцете й около себе си, закрилящата прегръдка на тялото й и за нейно удивление и въодушевление, той се отпусна.
— Нищо не може да те нарани тук, Леонид — прошепна тя. — Дори и кошмарите ти.
Той я гледаше особено, без да мига. Всеки друг на нейно място щеше да е уплашен, но не и Марлийн.
— Какво те накара да викаш? — попита тя.
— Имаше кръв навсякъде… по леглото.
— По твоето легло? Биха ли те, Леонид?
Той примигна и магията се развали. Обърна се и скри лице от нея, докато чакаше пепелявата светлина на зората.
Двадесет и първа глава
В хубавия, ясен следобед, когато слънцето вече беше слязло ниско на небето, Тайрон откара Сорая Мур до тайната квартира на АНС, сгушена между полегатите хълмове на Вирджиния. Някъде, в някакво анонимно интернет кафе в североизточен Вашингтон Кики седеше пред един обществен компютър и чакаше да посее програмния вирус, който беше създала, за да извади от строя двете хиляди наблюдателни видеокамери на сградата.
— Всяка камера ще преповтаря едно и също видеоизображение безкрай — каза им тя. — Но това беше лесната част. За да направя кода сто процента невидим, той ще действа само десет минути, не повече. В този момент той ще се саморазруши в основата си и ще се деформира в малки пакети безвреден код, така че системата няма да ги разпознае като аномалия.
Сега всичко зависеше от разчета на времето. Тъй като не беше възможно да изпратят електронен сигнал от тайната квартира на АНС, без да го засекат и проследят като подозрителен, бяха изработили външна времева схема. Това означаваше, че ако нещо се обърка — ако Тайрон се забави по някаква причина, — десетте минути ще изтекат и планът ще се провали. Това бе неговата ахилесова пета. Но все пак беше единствената им възможност и те решиха да я използват.