Освен това Дерон им беше приготвил редица улеснения, след като се консултира с архитектурните планове на сградата, които мистериозно извади отнякъде. Сорая беше опитала да се сдобие с тях сама, но удари на камък. Както си мислеше, АНС изцяло беше заключила документацията на съоръжението.
Точно преди да спрат пред входа, Сорая попита:
— Сигурен ли си, че искаш да участваш в това?
Тайрон кимна с безизразно лице.
— Да започваме. — Тайрон беше възмутен, че изобщо й хрумва да му зададе такъв въпрос. Когато беше на улицата, ако някой от екипа му посмееше да постави под съмнение неговия кураж или решителност, това щеше да е краят му. Тайрон все трябваше да си напомня, че това не е улицата. Той много добре знаеше, че Сорая поема огромен риск, като го измъква оттам и го цивилизова — така понякога си мислеше за процеса, когато се чувстваше особено ограничен от правилата и предписанията на белите хора, за които нищо не знаеше.
Той я погледна с крайчеца на окото си, като се чудеше дали изобщо би пристъпил в света на белите хора, ако не беше любовта му към Сорая. Тя беше цветнокожа — и то мюсюлманка, — която работеше за Човека. Ако тя нямаше нищо против да върши такава работа, защо той трябваше да има? Но неговото възпитание беше много по-различно от нейното. От онова, което му беше казала, ставаше ясно, че нейните родители са й дали всичко необходимо. Докато неговите или не поискаха да му дадат нищо, или бяха неспособни да го направят. Тя имаше предимството да получи първокласно образование; той си имаше Дерон, който макар да го беше научил на много неща, не можеше да замести образованието на белия човек.
Най-голямата ирония беше, че само допреди няколко месеца Тайрон би се надсмял над образование като нейното. Но след като я срещна, започна да разбира колко неграмотен е всъщност. Беше се учил от улицата и със сигурност беше по-компетентен от Сорая в това отношение. Но хора, завършили гимназия и колеж, го плашеха. Колкото повече ги наблюдаваше как лавират из своя свят — как разговарят, как се споразумяват и си взаимодействат един с друг, — толкова повече разбираше колко осакатен е бил животът му. Да си съобразителен на улицата и нищо повече — само това беше необходимо, за да си проправяш път напред, но целият останал свят стоеше встрани. След като разбра това, подобно на Дерон, и поиска да изследва света зад границите на своя квартал, вече знаеше, че ще трябва да се промени от главата до петите.
Всички тези мисли се въртяха из главата му, когато видя внушителната, покрита с каменни плочи сграда с високата желязна ограда. Както знаеше от плановете, които запамети в дома на Дерон, постройката имаше идеална симетрия, с четири високи комина и осем помещения с фронтони. Единствената особеност бяха множеството островърхи антени, ефирни приематели и сателитни чинии.
— Изглеждаш много красив с този костюм — каза Сорая.
— Ужасно е неудобен — отвърна той. — Чувствам се схванат.
— Като всеки агент на АНС.
Той се засмя, както би се смял римски гладиатор, преди да влезе в Колизея.
— Като стана дума — добави тя, — носиш ли табелката, която Дерон ти даде?
Той се потупа близо до сърцето.
— На сигурно място.
Сорая кимна.
— Добре, да влизаме.
Той знаеше, че има вероятност никога вече да не излезе от тази сграда жив, но това не го тревожеше. И защо да го тревожи? Колко беше струвал животът му до този момент? Абсолютно нищо. Беше се изправил — също като Дерон — и беше направил своя избор. Само това му трябва на човек в живота.
Сорая показа документите за достъп, които Лавал й беше пратил сутринта по куриер. Въпреки това и двамата с Тайрон бяха подробно проверени от две костюмирани „горили“ с квадратни челюсти и каменни лица. Най-после минаха проверката и ги допуснаха вътре.
Докато Тайрон караше надолу по извития чакълест път, Сорая показа ужасната гора от наблюдателни системи, през която трябва да премине всеки неканен, за да проникне през огражденията на комплекса. Този монолог отново го увери, че като гости на Лавал вече са заобиколили някои опасности. Сега оставаше само да преодолеят вътрешността на сградата. Излизането от нея беше съвсем отделен въпрос.
Тайрон стигна до портика. Преди да успее да изключи двигателя, един камериер дойде да поеме колата — той също беше здравеняк с квадратна челюст, който би изглеждал нелепо в обикновени дрехи.