Лавал кимна в знак на одобрение за предпазните мерки, които Сорая беше взела.
Щом даде папката на Тайрон, Сорая каза:
— От последната ни среща моите хора засякоха още комуникации от същия обект, който все повече заприличва на техен команден център.
Лавал се навъси.
— Команден център? Това е изключително необичайно за терористична мрежа, която поначало се състои от независими кадри.
— Именно затова не можем да пренебрегнем засечените данни.
— По мое мнение тъкмо това ги прави съмнителни — отвърна Лавал. — Ето защо нямам търпение да ги прочета.
През това време Тайрон беше разцепил металната защитна лента и върна папката. Щом Лавал я отвори, наведе поглед и започна да чете.
В този миг Тайрон каза:
— Трябва да ида до тоалетната.
Лавал махна с ръка.
— Върви — каза той, без да вдига очи.
Кендъл гледаше как Тайрон отива да попита за посоката Уилърд, който тъкмо се приближаваше с питиетата. Сорая видя това с крайчеца на окото си. Ако всичко минеше добре, през следващите две минути Тайрон щеше да застане пред вратата към мазето точно в същия миг, в който Кики изпрати вируса към охранителната система на АНС.
Иван Волкин беше рунтав като мечка, имаше прошарена коса, щръкнала нагоре като на идиот, гъста брада, бяла като сняг, и малки, но весели очи с цвят на дъждовна буря. Краката му бяха леко криви, сякаш цял живот беше яздил кон. Набразденото, загоряло лице му придаваше някакво благородство, сякаш беше заслужил уважението на много хора през живота си.
Той топло ги поздрави и ги покани в апартамент, някак смален заради рафтовете с книги и списания, които заемаха всяка възможна хоризонтална повърхност, включително капака на кухненската печка и леглото му.
Поведе ги по тясна, лъкатушна пътека от вестибюла към всекидневната и им разчисти място на дивана, като премести три олюляващи се купчини с книги.
— Така — каза той, застанал пред тях. — С какво мога да съм ви полезен?
— Искам да знам всичко, което можете да ми кажете за Черния легион.
— И защо се интересувате от такъв дребен детайл в историята? — Волкин погледна Борн с предубеждение. — Нямате вид на учен.
— Вие също — отвърна Борн.
Това накара възрастния човек да избухне в смях.
— Да, предполагам, че е така. — Волкин избърса очите си. — Казал единият войник на другия, а? Да. — Като се пресегна зад себе си, той обърна един стол с облегалка от напречни летви и седна на него с ръце, кръстосани върху облегалката. — Така. Какво по-точно искате да знаете?
— Как са успели да оцелеят до двайсет и първи век?
Лицето на Волкин моментално помръкна.
— Кой ви каза, че Черният легион е оцелял?
Борн не искаше да използва името на професор Спектър.
— Източник, в който не се съмнявам.
— Така ли? Е, източникът ви греши.
— Защо да си правя труда да отричам? — каза Борн.
Волкин се изправи и отиде в кухнята. Борн чу как вратата на хладилника се отвори и затвори, после леко потракване на стъкло. Когато Волкин се върна, в едната си ръка държеше изстудена бутилка с водка, а в другата — три водни чаши. Като им подаде чашите, той разви капачката и напълни на всеки до половината. Когато наля и на себе си, седна обратно, а бутилката остана между тях на овехтелия килим.
Волкин вдигна чашата си.
— За наше здраве. — Пресуши я на две огромни глътки. Облиза устни, наведе се и пак си наля. — Слушайте ме внимателно. Ако можех да призная, че Черният легион съществува и днес, нямаше да ми остане никакво здраве, за което да пия.
— Как може някой да разбере? — попита Борн.
— Как? Ще ти обясня как. Аз ти казвам какво знам, после ти тръгваш и действаш по тази информация. Къде си мислиш, че ще се излее ответната помия, а? — Той потупа с чашата гръдния си кош и разля водка по вече изцапаната си риза. — Всяко действие си има противодействие, приятелю, и да ти кажа, когато се отнася за Черния легион, противодействието винаги е фатално за някого.
Тъй като Волкин малко или много вече беше признал, че всъщност Черният легион е оцелял след разгрома на нацистка Германия, Борн насочи въпроса към онова, което истински го засягаше.
— Защо Казанская се замесват?
— Моля?
— Още не знам, но Казанская се интересуват от Михаил Тарканян. В неговия апартамент се натъкнах на един от наемните им убийци.