Изражението на Волкин стана сърдито.
— Какво правеше ти в неговия апартамент?
— Тарканян е мъртъв — каза Борн.
— Какво? — избухна Волкин. — Не ти вярвам.
— Бях там, когато се случи.
— А аз ти казвам, че не е възможно.
— Напротив, това е факт — отвърна Борн. — Смъртта му е пряк резултат от това, че е член на Черния легион.
Волкин кръстоса ръце на гърдите си. Приличаше на стара мъжка горила от зоологическата градина.
— Разбирам какво става. Колко начина ще опиташ, за да ме накараш да говоря за Черния легион?
— Всички възможни — каза Борн. — Казанская е в някакъв съюз с Черния легион, което е тревожна перспектива.
— Може и да изглеждам така, сякаш знам всички отговори, но не ги знам. — Волкин се втренчи в Борн сякаш го предизвикваше да го нарече лъжец.
Макар Борн да беше убеден, че Волкин знае повече, отколкото би признал, беше наясно, че ще е грешка да го подканя. Очевидно този човек не можеше да бъде сплашен, затова нямаше смисъл да опитва. Професор Спектър беше предупредил Борн да не се замесва във войните между групировките, но професорът беше много далеч от Москва; точността на неговото разузнаване зависеше от хората му тук, на място. Инстинктът подсказваше на Борн, че има сериозен разнобой. Доколкото разбираше, имаше само един начин да се добере до истината.
— Кажете ми как да си уредя среща с Маслов — каза той.
Волкин поклати глава.
— Това ще е крайно неразумно. Тъй като Казанская е в разгара на борбата за надмощие с Азерите…
— Използвам Попов само като име за прикритие — каза Борн. — Всъщност съм консултант на Виктор Черкезов. — Това беше шефът на Федералната агенция против наркотиците, един от двама или тримата най-влиятелни „силовици“ в Русия.
Волкин се отдръпна, сякаш думите на Борн го бяха ужилили. Хвърли обвинителен поглед на Гала, като че ли Борн беше скорпион, доведен от нея в тази бърлога. Като се обърна към Борн, Волкин каза:
— Имаш ли някакво доказателство за това?
— Не ставайте абсурден. Въпреки това мога да ви кажа името на човека, пред който докладвам: Борис Илич Карпов.
— Така ли? — Волкин извади пистолет „Макаров“ и го постави на дясното си коляно. — Ако лъжеш… — Той вдигна мобилен телефон, който чудно как беше измъкнал изпод бъркотията, и бързо набра номер. — Тук нямаме аматьори.
След малко той заговори по телефона:
— Борис Илич, тук при мен има човек, който твърди, че работи за вас. Бих искал да ви свържа, може ли?
— Борис — каза Борн. — Джейсън Борн се обажда.
— Джейсън, приятелю! — гласът на Карпов отекна по линията. — Не съм те виждал от Рейкявик.
— Доста дълго време.
— Твърде дълго, казвам ти!
— Ти къде беше?
— В Тимбукту.
— Какво си правил в Мали? — попита Борн.
— Питай ме, че да ти кажа — засмя се Карпов. — Разбирам, че сега работиш за мен.
— Точно така.
— Момчето ми, копнеех за този ден! — Карпов отново гръмко се разсмя. — Трябва да полеем това събитие с водка, но не тази вечер, нали? Върни старото куче Волкин обратно в стадото му. Предполагам, че искаш нещо от него.
— Така е.
— Не е повярвал на нито една твоя дума. Но аз ще променя това. Моля те, запомни мобилния ми номер, после ми звънни, когато си сам. До скоро чуване, добри ми приятелю.
— Иска да говори с теб — каза Борн.
— Това е разбираемо. — Волкин взе телефона от Борн и го сложи на ухото си. Изражението му се промени почти моментално. Втренчи се в Борн с леко отворена уста. — Да, Борис Илич. Да, естествено. Разбирам.
Волкин прекъсна връзката и сякаш цяла вечност се взира в Борн. Накрая каза:
— Сега ще се обадя на Дмитрий Маслов. Надявам се, че знаеш какво правиш, по дяволите. Иначе това е последният път, когато някой те вижда — жив или мъртъв.
Двадесет и втора глава
Тайрон веднага влезе в една от кабините на мъжката тоалетна. Като извади пластмасовата карта, която Дерон му беше направил, той я закачи от външната страна на сакото си. Костюмът му беше досущ като на повечето служители тук. Табелката го идентифицираше като специален агент Деймън Ригс от полевия щаб на АНС в Лос Анджелис. Деймън Ригс беше реален човек. Името беше взето от базата данни с човешки ресурси на АНС.
Тайрон пусна водата, появи се от кабината и студено се усмихна на един агент от АНС, който стоеше приведен над мивка и си миеше ръцете. Агентът хвърли поглед към табелката на Тайрон и каза: