— Далеч си от вкъщи.
— И то посред зима — гласът на Тайрон беше силен и уверен. — Да му се не види, липсва ми, че не слизам до Санта Моника.
— Съчувствам ти. — Агентът избърса ръцете си. — Успех! — каза той на излизане.
Тайрон се загледа за миг в затворената врата, пое си дълбоко въздух и бавно издиша. Дотук добре. Той излезе в коридора, очите му гледаха право напред, походката му беше целеустремена. Мина покрай четирима-петима агенти. Двама хвърлиха бегъл поглед на табелката му и кимнаха. Другите изцяло го пренебрегнаха.
— Номерът — каза му Дерон — е да изглеждаш така, сякаш си от тях. Не се колебай, бъди целеустремен. Ако изглеждаш така, сякаш знаеш къде отиваш, ставаш част от пейзажа и никой не те забелязва.
Тайрон стигна до вратата без инциденти. Прекрачи прага, докато двама агенти, потънали в задълбочен разговор, минаваха край него. После, като се огледа в двете посоки, рязко се извърна обратно. Бързо извади тиксото, което изглеждаше като съвсем обикновена прозрачна лепенка, и го постави върху четеца за пръстови отпечатъци. Като гледаше часовника си, изчака, докато голямата стрелка стигна дванайсет. После задържа дъха си и притисна показалец върху лентата, за да го изравни с повърхността на четеца. Вратата се отвори. Той отлепи лентата и се вмъкна вътре. Върху лентата беше пръстовият отпечатък на Лавал. Тайрон беше взел отпечатъка от задната корица, докато работеше с устройството, което разцепи секретната лента. Сорая беше увлякла Лавал в разговора, за да отвлече вниманието му.
Той спря за момент в основата на стълбището. Не се чуваха алармени звънци, нито шум от въоръжени гардове, които идваха към него. Софтуерната програма на Кики беше свършила работа. Останалото зависеше от него.
Той бързо и безшумно мина по грубия бетонен коридор. Единствената украса тук бяха бръмчащите флуоресцентни тръби, които излъчваха слаба светлина. Не видя никого, не чу нищо, освен жуженето на машинарии.
Като надяна латексови ръкавици, той пробва всяка врата, до която стигаше. Повечето бяха заключени. Първата отключена се отваряше към малка клетка с наблюдателна витрина на едната стена. Тайрон беше влизал в достатъчно полицейски участъци, за да знае, че през стъклото се вижда само в едната посока. Той надникна в съседната стая през него и успя да различи метален стол, монтиран в средата на пода, а зад стола имаше голяма отводнителна тръба. Към дясната стена беше прикрепено дълбоко около метър корито. В стаичката имаше окован мъж, над който беше намотан противопожарен маркуч. Накрайникът му изглеждаше огромен в тясното пространство на стаичката. Тайрон знаеше от снимки, които беше виждал, че това е килия, в която се симулира удавяне. Той засне колкото можа кадри, защото те бяха доказателството, което Сорая искаше, за да разобличи АНС в използване на незаконни и нехуманни изтезания.
Тайрон засне всичко с десетмегапикселовия дигитален фотоапарат, който Сорая му даде. Предвид огромната памет на картата, камерата можеше да запише шест видеоклипа с продължителност по три минути.
Той продължи, като знаеше, че разполага с крайно ограничено време. Открехна вратата и установи, че коридорът още е пуст. Тръгна бързо по него, като проверяваше всички врати. Най-после се озова в друга наблюдателна стая. Този път завари мъж, коленичил до маса. Раменете му бяха издърпани назад, а завързаните ръце бяха на масата. На главата му беше нахлузена черна качулка. Позата му беше на победен войник, който се кани да целуне краката на своя завоевател. Тайрон усети как го залива вълна от гняв, какъвто не беше чувствал никога преди. Не можеше да не мисли за историята на своя народ, преследван от съревноваващи се шайки на източния бряг на Африка. Дерон го накара да изучи цялата тази ужасяваща история, да научи откъде е произлязъл, да разбере какво движи предразсъдъците, вродената омраза, всички мощни сили вътре в него.
Той с усилие се взе в ръце. На това се бяха надявали: на доказателство, че АНС прилага върху затворниците незаконни форми на изтезание. Тайрон засне множество фотографии и дори кратко видео, преди да излезе от стаята.
Отново бе сам в коридора. Това го обезпокои. Би трябвало да види или чуе служители на АНС тук, долу. Но нямаше жива душа.
Изведнъж усети как тилът му настръхва. Обърна се и тръгна да се връща почти на бегом. Сърцето му биеше лудо, кръвта нахлу в ушите му. С всяка стъпка лошото предчувствие се засилваше. Побягна с всичка сила.