Лутър Лавал вдигна поглед от четивото си и заплашително каза:
— Каква игра играете, госпожо директор?
Сорая се овладя да не трепне.
— Моля?
— Прегледах тези подслушани разговори, които твърдите, че идват от Черния легион вече два пъти. Никъде не откривам каквото и да е споменаване на тяхното име или всъщност каквото и да е име.
Появи се Уилърд и подаде на генерал Кендъл сгънато листче хартия. Кендъл го прочете с безизразно лице. После се извини и стана. Сорая с тревога го проследи как напуска Библиотеката.
За да си върне вниманието й, Лавал размаха листовете във въздуха.
— Кажете ми истината. Защото много добре знаете, че тези разговори може да са между две групи единайсетгодишни хлапета, които си играят на терористи.
Сорая настръхна.
— Моите хора ме уверяват, че данните са автентични, господин Лавал, а те са най-добрите в бизнеса. Ако не вярвате на това, не мога да си представя защо ще искате част от „Тифон“.
Лавал оцени логиката й, но още не беше приключил с нея.
— Тогава откъде знаете, че са от Черния легион?
— От странично разузнаване.
Лавал се облегна на стола си. Питието му стоеше на масата недокоснато.
— А какво, за Бога, означава „странично разузнаване“?
— Друг източник, без връзка с подслушването, има информация за предстоящо нападение на американска земя, което идва от Черния легион.
— За който нямаме конкретно доказателство дали наистина съществуват.
Сорая се чувстваше все по-неудобно. Разговорът клонеше опасно близо до разпит.
— Донесох тези данни по ваше искане с намерението да създадем доверие помежду си.
— Може би е така — отвърна Лавал. — Но, честно казано, тези данни може би изглеждат тревожни на повърхността, но не и за мен. Вие криете нещо, директоре. Искам да науча източника на вашето така наречено странично разузнаване.
— Опасявам се, че това не е възможно. Източникът е абсолютно неприкосновен. — Сорая не можеше да му каже, че източникът й е Джейсън Борн. — Обаче… — Тя посегна към своето тънко дипломатическо куфарче, извади няколко снимки и му ги подаде.
— Това е труп — каза Лавал. — Изглежда, не разбирам значението му…
— Погледнете втората снимка — отвърна Сорая. — Това е близък план от сгъвката на лакътя на жертвата. Какво виждате?
— Татуировка с три конски глави, прикрепени към… какво е това? Прилича на черепа на есесовците.
— И е точно това — Сорая му подаде друга снимка. — Това е униформеният знак на Черния легион под командването на Хайнрих Химлер.
Лавал сви устни. После прибра листовете обратно в папката и я върна на Сорая. Вдигна снимките.
— Ако вие можете да намерите този отличителен знак, тогава всеки може. Това може да е група, която просто да е присвоила символа на Черния легион, както скинхедс в Германия присвоиха свастиката. А и това не е доказателство, че подслушаните разговори идват от Черния легион. Но дори и да идват, аз имам проблем, директоре. Той е същият като вашия, мисля. Вие ми казахте — а също и според вашия неприкосновен източник, — че Черният легион е прикриван от Източното братство. Ако АНС действа по тези данни, върху нас ще се изсипе порой от обществено негодувание. Източното братство, сигурен съм, че сте наясно, е извънредно влиятелно, особено чрез пресата отвъд океана. Ако се захванем с тях и сгрешим, това ще навлече на президента и на тази страна огромно унижение, което не можем да си позволим. Ясно ли се изразявам?
— Пределно ясно, господин Лавал. Но ако го пренебрегнем и пак атакуват успешно Америка, тогава как ще изглеждаме?
Лавал потри лице с едната си ръка.
— Значи сме между чука и наковалнята.
— Сър, и вие като мен знаете, че действието е по-добро от бездействието, особено в критична ситуация като тази.
Лавал беше на път да капитулира, Сорая го знаеше, но ето че Уилърд пак дойде с плавна походка, безшумен като призрак. — Той се наведе и прошепна нещо в ухото на Лавал.
— Благодаря ти, Уилърд — каза Лавал. — Това ще е всичко. — После се обърна пак към Сорая: — Е, господин директор, изглежда, спешно ме търсят навсякъде. — Той се изправи и се усмихна, свел поглед към нея, но заговори с леден тон: — Моля, последвайте ме.
Сърцето на Сорая подскочи. Тази покана не беше молба.
Четиридесет минути по-рано при Яков, таксиметровият шофьор, на когото беше наредено да паркира на отсрещната страна на улицата пред входа на хотел „Метропол“, дойде човек, като че излязъл от месомелачка. Въпреки усилията му да прикрие лицето си то беше отекло и потъмняло. Носеше сребриста превръзка на едното си око. Още преди мъжът да му даде пълна шепа пари, Яков го определи като нацупено копеле. Не каза и една дума за поздрав, а седна с трясък на задната седалка и се смъкна надолу, така че никой да не може да го види.