Рор се изправи, призова следващия свидетел на име Лион Робилио и играта започна отново. Въведоха Лион през страничната врата. Той енергично затьтри нозе към подиума, където дежурният полицай му помогна да се настани на свидетелското място. Беше стар и блед, облечен с тъмен костюм и бяла риза, без вратовръзка. На гърлото му имаше дупка, прикрита с парче марля и бяло ленено шалче. Когато се закле да говори истината, трябваше да поднесе под брадичката си мъничък микрофон. Изричаше думите с глухия, безизразен глас на човек, останал без гласни струни след рак на гърлото.
Ала все пак речта му бе достатъчно ясна и разбираема. Мистър Робилио продължаваше да държи микрофона край гърлото си и гласът му кънтеше сухо из съдебната зала. Така си говореше всеки ден, по дяволите. И държеше да го разберат.
Без да се впуска в излишни подробности, Рор съобщи, че мистър Робилио е на шейсет и четири години. Преди осем години претърпял операция, която го лишила от гласни струни, и се научил да говори с хранопровода си. Почти четирийсет години наред пушил активно и този навик едва не го погубил. Сега освен от последствията на рака страдал още от сърдечно заболяване и емфизема. И всичко това заради цигарите.
Слушателите бързо привикнаха с кънтящия механичен глас. Робилио грабна вниманието им, когато сподели, че преди години си изкарвал хляба като политик и защитавал интересите на тютюневата индустрия. Престанал да го върши, след като заболял от рак и осъзнал, че въпреки всичко не може да изостави цигарите. Физически и психологически бил пристрастен към никотина. Продължил да пуши цели цве години, след като останал без ларинкс и химиотерапията съсипвала тялото му. Отказал цигарите чак когато тежък сърдечен удар едва не го отнесъл в гроба.
Макар да личеше, че не е добре със здравето, той продължаваше да работи във Вашингтон, но вече от другата страна на барикадата. Славеше се като заклет враг на тютюнопушенето, дори му бяха лепнали прякора „камикадзе“.
Преди заболяването бе работил в Съвета по тютюневата индустрия.
— А то си беше чисто и просто банда гадни политици, подкрепяни изцяло от производителите на цигари — презрително обясни той. — Имахме задачата да уведомяваме тютюневите компании за новите законопроекти и опитите да бъде ограничена тяхната дейност. Разрешаваха ни неограничени разходи, за да каним влиятелни политици в най-скъпи заведения. Играехме грубо и учехме другите колеги от бизнеса как се върти мръсна политика.
В съвета Робилио бе имал достъп до безброй научни изследвания за цигарите и тютюневата промишленост. Всъщност в задълженията на съвета влизало и усърдното събиране на всички известни данни, проекти и експерименти. Да, виждал е онова гнусно писмо, споменато от Криглър. Дори го е виждал няколко пъти, макар че не притежава копие. Целият съвет знаел много добре, че всички тютюневи фирми поддържат максимално ниво на никотина, за да осигурят пристрастяване.
Робилио непрестанно повтаряше думата „пристрастяване“. Бе виждал изследвания, финансирани от компаниите, при които чрез никотина у най-различни животни за кратко време се създавала неудържима страст към цигарите. Не само бе виждал, но и бе помагал да се прикриват изследвания, доказващи категорично, че след като юношите се хванат веднъж на въдицата, шансовете им да отхвърлят навика са нищожни. Те стават пушачи за цял живот.
Рор извади няколко дебели отчета и помоли Робилио да ги назове един по един. Резултатите от изследванията бяха приети за веществени доказателства, като че заседателите биха имали време да изчетат десет хиляди страници документи, преди да вземат решение.
Робилио съжаляваше за много неща в някогашния си политически живот, но най-големият му грях — онзи, за който се разкайваше всеки ден — бяха изкусно съставените опровержения на факта, че тютюневият бизнес се цели пред всичко в юношите.
— Никотинът води към пристрастяване. Пристрастяването носи печалба. За да оцелее, тютюневата индустрия трябва непременно да насади навика у всяко ново поколение. Рекламите втълпяват на децата какво ли не. Индустрията хвърля милиарди, за да представи цигарите като нещо изтьнчено, забавно, дори безвредно. Хлапетата се хващат по-лесно и им е много по-трудно да се измъкнат от примката. Затова трябва на всяка цена да оплетат именно младите.
Въпреки механичния глас, при тези думи Робилио успя някак да изрази цялото си огорчение. После изсумтя презрително срещу ответника и се усмихна сърдечно на заседателите.
— Харчехме милиони, за да проучваме децата. Знаехме, че те и насън могат да кажат трите най-рекламирани марки цигари. Знаехме, че почти деветдесет на сто от пушещите деца под осемнайсет години предпочитат именно тези марки. И какво правят компаниите? Засилват рекламата още повече.