— Знаехте ли колко пари печелят тютюневите компании от децата? — запита Рор, без да се съмнява в отговора.
— Около двеста милиона годишно. И това само от продажби на деца под осемнайсет години. Много ясно, че знаехме. Проучвахме въпроса всяка година, непрекъснато обновявахме компютърните си данни. Знаехме всичко. — Робилио помълча, размаха ръка към масата на ответника и изкриви лице от погнуса, сякаш там се бяха събрали прокажени. — Те знаят и сега. Знаят, че всеки ден започват да пушат по три хиляди деца, и могат да ви дадат точна прогноза кои марки ще предпочетат. Знаят, че буквално всички възрастни пушачи са започнали като юноши. И отново се борят да хванат в капана следващото поколение. Знаят, че от тези три хиляди хлапета, които започват да пушат днес, в крайна сметка една трета ще загинат заради пагубния си навик.
Заседателите слушаха като омагьосани. Рор направи пауза и прелисти записките си, за да не претоварва напрегнатия момент. Направи няколко крачки напред-назад по подиума, като че искаше да се разтъпче. Почеса се по брадата, погледна тавана и накрая запита:
— Как оспорвахте обвиненията, че никотинът води към пристрастяване, докато бяхте в Съвета по тютюневата индустрия?
— Цигарените компании си имат обща линия на поведение. Аз лично помагах в нейното изработване. Възраженията са горе-долу следните: пушачите сами избират този навик. Значи всичко е въпрос на избор. Цигарите не предизвикват пристрастяване, но и да предизвикват, какво толкова? Някой кара ли ги да пушат? Въпрос на избор. По онова време умеех да излагам тия неща страшно убедително. Днешните също са убедителни. Само че лъжат.
— Защо смятате, че лъжат?
— Защото става дума за пристрастяване, а пристрастеният вече не може да избира. И децата се поддават много по-лесно от възрастните.
За разлика от друг път Рор успя да потисне адвокатската си склонност към многословие. Робилио имаше дар-слово, но след около час и половина се измори от усилията да говори разбрано и ясно. Рор го отстъпи на Кейбъл за кръстосан разпит и съдията Харкин веднага обяви почивка, защото отчаяно му се пиеше кафе.
В понеделник сутринта Хопи Дюпри посети процеса за пръв път — вмъкна се в залата насред показанията на Робилио. По някое време Мили го зърна и се зарадва, че е наминал. И все пак този внезапен интерес към процеса й се струваше странен. Снощи цели четири часа бяха говорили само за това.
След двайсет минути почивка Кейбъл излезе на подиума и се захвана с Робилио. Гласът му бе станал писклив, почти злобен, сякаш смяташе свидетеля за ренегат и изменник. Още в първия миг нанесе тежък удар, като разкри, че Робилио сам е потърсил ответника и е поискал възнаграждение за показанията си. Същото бил сторил и при два други подобни процеса.
— Да, мистър Кейбъл, плащат ми, за да се явя тук. Точно като вас — невъзмутимо отвърна Робилио. Ала все пак обвинението в продажност накърни репутацията му.
Кейбъл го накара да си признае, че е започнал да пуши на двайсет и пет години, вече женен и с две деца, тоест не е имал нищо общо с наивните хлапета, които могат да се подлъжат от лъскавите реклами по булевардите. Робилио имаше избухлив нрав, беше го проявил при тежкия двудневен разпит преди пет месеца и Кейбъл се канеше да използва тази негова слабост. Въпросите му бяха резки, бързи и предизвикателни.
— Колко деца имате? — запита Кейбъл.
— Три.
— Пуши ли някое от тях редовно?
— Да.
— Кое по-точно?
— И трите.
— На каква възраст започнаха?
— На различна.
— А поне приблизително?
— Около седемнайсет-осемнайсет години.
— Според вас кои реклами са ги вкарали в капана?
— Не помня точно.
— Значи не можете да кажете на съда кои реклами са накарали собствените ви деца да пушат?
— Имаше прекалено много реклами. Много са и до днес. Би било невъзможно да посоча точно онези две-три, които го сториха.
— Значи все пак са виновни рекламите?
— Не се съмнявам, че рекламите постигнаха своето. Днес вършат същото.
— Значи някой друг е виновен, така ли?
— Не съм ги насърчавал да пушат.
— Сигурен ли сте? Нима твърдите пред съда, че собствените ви деца, децата на човек, който двайсет години е насърчавал целия свят да пуши, изведнъж са пропушили заради някакви коварни реклами?
— Сигурен съм, че рекламите изиграха решаваща роля. Такава им е целта.
— Пушехте ли у дома, пред децата?
— Да.
— А съпругата ви?
— Също.
— Случвало ли се е да кажете на външен чавек, че не бива да пуши у вас?