Джери се позамисли и внезапно усети, че всички го слушат. Искаха да узнаят що за мощен инстинкт държи човека в примка.
— Не знам — каза той. — Мисля си, че мога да спра. Опитвал съм няколко пъти. Не ще и дума, че би било добре да ги откажа. Гаден навик.
— Не ти ли доставя удоволствие? — запита Рики.
— О, има моменти, когато една цигара ми идва тъкмо на място, но вече пуша по два пакета на ден, а това просто е прекалено.
— Ами ти, Ейнджъл? — обърна се Лорийн към Ейнджъл Уийз, която седеше до нея и рядко се включваше в разговора. — На колко години започна?
— На тринайсет — смутено отвърна тя.
— А аз на шестнайсет — призна Силвия Тейлър-Татъм, без да я питат.
— Аз започнах на четиринайсет — подхвърли Хърман от края на масата в един от редките си пристъпи на общителност. — Отказах ги, като навърших четирийсет.
— Аз пък на седемнайсет — обади се полковникът. — Спрях обаче още преди трийсет години.
Личеше, че както винаги се гордее с желязната си воля.
— Някой друг? — запита Рики след дълго мълчание.
— Аз започнах на седемнайсет и се отказах две години по-късно — каза Николас, макар че не беше вярно.
— Някой да е започнал след осемнайсет години? — запита Лорийн.
Тишина.
Ничман и Хопи се срещнаха да хапнат набързо по сандвич. Хопи се плашеше от мисълта, че ще го видят с агент от ФБР, затова изпита неописуемо облекчение, когато Ничман пристигна по джинси и карирана риза. Въпреки всичко тревогата не го напусна, макар че тукашните му приятели и познати едва ли имаха дарбата да надушват агенти. Освен гова Ничман и Нейпиър му бяха казали, че са от специалния отдел в Атланта.
Хопи разказа накратко какво е чул сутринта в съда и добави, че според него Робилио е направил изключително, може би дори решаващо впечатление на заседателите. Както винаги, Ничман не прояви особен интерес към процеса и пак обясни, че само изпълнява поръчка на шефовете от Вашингтон. После подаде на Хопи сгънат лист бяла хартия със ситни цифри и буквички отгоре и отдолу, като поясни, че току-що бил получил този факс от Кристано. Искали Хопи да го прочете.
Факсът бе истински шедьовър на двама от хората на Фич — пенсионирани агенти от ЦРУ, които сега работеха частно във Вашингтон и страшно си падаха по гадните номера.
Представляваше копие от зловещ доклад за Лион Робилио. Без източник и без дата — само четири абзаца под страховития надпис ПОВЕРИТЕЛНО. Хопи то изчете набързо, дъвчейки пържени картофки. Робилио щял да получи половин милион долара за свидетелските си показания. Робилио бил уволнен от Съвета по тютюневата индустрия за злоупотреба със служебните фондове; дори бил арестуван, но обвиненията отпаднали. Робилио посещавал психиатричен кабинет. В съвета Робилио упражнявал сексуален тормоз спрямо две секретарки. Ракът на гърлото вероятно бил причинен от алкохолизъм, а не от тютюнопушене. Робилио се славел като патологичен лъжец, ненавиждал съвета и искал да си отмъсти на всяка цена.
— Еха! — възкликна Хопи с пълна уста.
— Мистър Кристано смята, че би трябвало тайничко да покажете това на жена си — каза Ничман. — А тя да сподели само с онези, на които може да се довери.
— Точно така — възкликна Хопи, после бързо сгъна листа, прибра го в джоба си и се озърна из препълненото заведение, сякаш вършеше нещо нередно.
От университетските годишници и оскъдните документи, които неохотно им отпуснаха в архива, стана ясно, че Джеф Кер е започнал да учи право в Канзас през 1989 г. Намръщеното му лице се появяваше и сред второкурсниците през 1991-ва, но по-нататък следата изчезваше. Не бе завършил следването си.
През втори курс бе играл в университетския отбор по ръгби. На една групова снимка стоеше прегърнат с приятелите си Майкъл Дейл и Том Ратлиф — и двамата завършили една година по-късно. Сега Дейл работеше в Демойн, а Ратлиф беше съдружник в една фирма в Уичита. Пратиха хора и на двете места.
Данте пристигна в Лорънс и незабавно пое към университета, където потвърди самоличността на младежа от снимките. Цял час разглежда албумите от 1985 до 1994 г., но не откри нито едно момиче, което поне малко да прилича на Марли. Впрочем това не доказваше нищо. Много от студентите не обичаха да се снимат. Най-често албумите се правеха през втората година, когато младежите вече се смятат за сериозни, улегнали личности. Какво пък, Данте трябваше да провери всяка възможност.
В понеделник вечер агент на име Смол откри Том Ратлиф да работи усърдно в една от тесните, душни стаички на „Уайз и Уоткинс“ — голяма адвокатска фирма в центъра на Уичита. Уговориха си среща след час в близкия бар.