Преди да почине на петдесет и една години, Джейкъб Уд бе получавал основна годишна заплата 40 000 долара плюс пенсионна осигуровка и други добавки. При положение, че би живял и работил до шейсет и пет години, Калисън оцени загубените приходи на 720 000 долара. Според закона се разрешаваше да вземе предвид и инфлацията, което вдигна сумата на 1 180 000 долара. По-нататьк законът изискваше тази сума да се приведе към текущата си стойност и това малко объркваше нещата. Тук Калисън дружелюбно изнесе пред заседателите кратка лекция на тема „текуща стойност“. Парите можеха да бъдат 1 180 000 долара, ако се плащат на части в срок от петнайсет години, но за целите на процеса трябваше да се установи каква стойност имат в момента. Тоест да се приспадне от тях. Новата цифра бе 835 000 долара.
Калисън най-старателно увери заседателите, че ставало дума само за пропуснати приходи от заплатата. Като икономист бил съвършено неспособен да оцени истинската стойност на един човешки живот. Не било негова работа да пресмята колко болки и страдания е изтърпял мистър Уд преди смъртта си; нямал представа колко тежка е загубата на близките му.
В този момент един млад адвокат на ответника на име Феликс Мейсън се обади за пръв път от началото на процеса. Той беше специалист по икономически прогнози в кантората на Кейбъл и за негова беда единствената му проява щеше да бъде твърде кратка. Започна кръстосания си разпит на доктор Калисън с въпроса колко пъти годишно дава съдебни показания.
— Напоследък друго не правя — отвърна Калисън. — Пенсионер съм и вече не преподавам.
На всеки процес го питаха за това.
— Плащат ли ви за показанията? — запита Мейсън.
Въпросът бе толкова изтъркан, колкото и отговорът.
— Да, плащат ми. Също като на вас.
— Колко?
— Пет хиляди долара за консултациите и показанията.
Без съмнение Калисън беше най-евтиният свидетел на този процес.
Мейсън изрази съмнение в прогнозираното ниво на инфлацията и половин час двамата с Калисън се караха около статистиката на поскъпването. Може би в крайна сметка Мейсън надделя, но никой не му обърна внимание. Искаше Калисън да признае, че загубените приходи на мистър Уд клонят по-скоро към 680 000 долара.
Всъщност нямаше значение. Рор и неговите изтъкнати колеги можеха да приемат всякаква цифра. Загубените приходи бяха само начало. Към тях щяха да се прибавят болките и страданията, помръкналата жизнерадост, угасналата човешка топлина и някои други дреболии като стойността на медицинските грижи и погребението на мистър Уд. После Рор щеше да задълбае в златната жила. Щеше да покаже на заседателите колко пари притежава „Пинекс“ и да поиска солиден дял от тях като наказателно обезщетение.
Един час преди края на заседанието Рор гордо обяви:
— Ищецът призовава последния си свидетел. Мисис Селист Уд.
Заседателите не бяха и подозирали, че ищецът е готов да приключи. От плещите им сякаш падна товар. Ленивата следобедна атмосфера моментално се оживи. Неколцина в ложата неволно се усмихнаха. Другите престанаха да се мръщят. Столовете им се размърдаха като живи.
Днес беше седмият ден от изолацията. Според най-новите теории на Николас ответникът щеше да им отнеме не повече от три дни. Сметката излизаше проста. За почивните дни можеха да си бъдат у дома.
От три седмици насам Селист Уд седеше край масата сред тълпи от адвокати, без да изрече нито дума. Притежаваше удивителната способност да не обръща внимание нито на адвокатите, нито на ложата — само гледаше с каменна физиономия поредния свидетел. Винаги беше облечена н черно или сиво, задължително с черни обувки и черни чорапи.
Още през първата седмица Джери я кръсти Черната вдовица.
Сега беше на петдесет и една, на същата възраст би бил и покойният й съпруг. Изглеждаше съвсем дребна и слабичка, с къса прошарена коса. Работеше в областната библиотека и имаше две големи деца. Рор раздаде на заседателите семейни снимки.
Селист бе дала показания преди една година и дълго бе репетирала под ръководството на опитни специалисти, подбрани от Рор. Макар и малко нервна, тя се владееше и опитваше да не проявява емоции. В края на краищата, мъжът й бе починал преди четири години.
Тя и Рор безупречно разиграха всичко по предварителния сценарий. Селист разказа за живота си с Джейкъб — колко щастливи били, как минали годините на младостта, как дошли децата, после внуците, как си мечтаели за пенсия. Тук-там срещали и премеждия, но нямало нищо сериозно, преди той да се разболее. Толкова искал да откаже цигарите, много пъти опитвал, но все не успявал. Просто нямал сили да се пребори с тая пагубна страст.