Выбрать главу

Селист скърбеше, но без да преиграва. Гласът й не трепна нито веднъж. Рор с право предполагаше, че заседателите може да се раздразнят от пресилени жалби и плач. Пък и тя не беше такава жена.

Дойде време за кръстосания разпит на Кейбъл. Но какво ли можеше да я пита? Той се изправи с печално лице и смирено каза:

— Ваша светлост, нямаме въпроси към свидетелката.

Фич имаше цял куп въпроси към свидетелката, но нямаше как да ги зададе в съдебната зала. След благопристоен траур, по-точно цяла година след погребението, Селист бе започнала да се среща с разведен мъж, седем години по-млад от нея. Според осведомени източници двамата възнамеряваха тихомълком да сключат брак, щом приключи процесът. Фич знаеше, че лично Рор й е наредил да изчака.

Заседателите не можеха да узнаят това в съдебната зала, но Фич се готвеше да вмъкне клюката по заобиколен път.

— Ищецът приключи — обяви Рор, след като Селист Уд се върна на място.

Адвокатите около двете маси сведоха глави един към друг и трескаво зашушукаха. Съдията Харкин огледа купищата документи пред себе си, после извърна глава към изтощените заседатели.

— Дами и господа, имам една добра и една лоша новина. Добрата е очевидна. Ищецът приключи, значи сме отметнали повече от половината работа. Ответникът несъмнено ще призове по-малко свидетели. Лошата е, че се налага да обсъдим много писмени жалби и предложения. Ще го свършим утре и вероятно това ще ни отнеме цял ден. Съжалявам, но нямам избор.

Николас вдигна ръка. Харкин го гледа стъписано няколко секунди, после успя да изрече:

— Какво има, мистър Истър?

— Искате да кажете, че утре цял ден ще трябва да висим в мотела?

— Да, за съжаление.

— Не разбирам защо.

Адвокатите прекратиха тайните си съвещания, надигнаха глави и се вторачиха в Истър. Рядко се случваше съдебен заседател да вземе думата в залата.

— Защото имаме да свършим много неща без вашето присъствие.

— О, напълно разбирам. Но защо трябва да седим в мотела?

— А какво друго да правите?

— Сещам се за много неща. Например да наемем яхта за разходка из Залива или пък да идем на риболов.

— Не мога да наложа на данъкоплатците подобни разходи, мистър Истър.

— Ние не сме ли данъкоплатци?

— Съжалявам, но трябва да ви откажа.

— Добре де, зарежете данъкоплатците. Сигурен съм, че господа адвокатите охотно ще ни услужат. Вижте какво, нека помолим всяка страна да даде по хиляда долара. Можем да наемем голяма яхта и да си прекараме чудесно.

Кейбъл и Рор скочиха на крака едновременно, но все пак Рор успя да се провикне пръв:

— С удоволствие ще платим половината, ваша светлост.

— Чудесна идея, ваша светлост! — гръмогласно добави Кейбъл.

Харкин вдигна ръце с разперени длани.

— Чакайте малко.

После разтри слепоочия и напрегнато подири из паметта си друг подобен случай. Естествено, не го откри. Все пак предложението не нарушаваше законите и наредбите. И двете страни бяха съгласни.

Лорийн Дюк потупа Николас по рамото и му прошепна нещо.

— Е, трябва да си призная, че не съм чувал за такъв случай — каза негова светлост. — Изглежда, решението зависи изцяло от нас. Мистър Рор?

— Безобидно е, ваша светлост. Всяка страна плаща половината. Няма проблеми.

— Мистър Кейбъл?

— Не познавам нито едно правило или съдебна наредба, която да ни попречи. Съгласен съм с мистър Рор. Какво лошо може да има, ако двете страни си поделят разноските?

Николас пак вдигна ръка.

— Извинете, ваша светлост. Току-що узнах, че някои колеги биха предпочели вместо морска разходка да обиколят магазините в Ню Орлиънс.

Рор отново прояви по-бърза реакция.

— С удоволствие ще поемем половината разходи за автобус, ваша светлост. И обяд, разбира се.

— Ние също — каза Кейбъл. — Плюс вечеря.

Глория Лейн грабна бележника си и изтича към ложата. Николас, Джери Фернандес, Лони Шейвър, Рики Колман, Ейнджъл Уийз и полковник Херера избраха яхтата. Останалите предпочетоха Френския квартал.

Ако се брои и видеозаписът от показанията на Джейкъб Уд, групата на Рор бе представила десет свидетели за тринайсет дни. Ищецът вече имаше стабилна основа; сега оставаше заседателите да решат не дали цигарите са опасни, а дошло ли е време да бъдат наказани техните производители.